Ето че пак се върнахме към обидите. Хубаво беше да се усетиш пак на позната територия.
— Не съм тръгнала да се доказвам като гениален детектив, Суопс, нито да се правя на велика. Помагам на клиентите си. В това се състои работата ми — казах му и се промъкнах покрай него. — Върша го вече от години, дълго преди ти да се появиш.
Гарет ме последва навън.
— Какъв е кодът? — попита той, за да включи отново алармата.
Извиках му цифрите през рамо, при което сигурно целият квартал ме чу, а после сложих кашона на задната седалка на джипа си. Той вървеше зад мен.
— Трябва да спра да се подкрепя по път — уведомих го аз. — Ще се видим при склада.
След като услужливо ми затвори задната врата и се увери, че е заключена, той предложи:
— Близо сме до жилището ти. Защо не оставиш колата си и не продължим с моята?
Пъхнах ключа, за да отключа вратата.
— Гладна съм.
— Можеш да хапнеш по път.
Въздъхнах раздразнено с ръка на дръжката на вратата.
— Чичо Боб да не би да ти плаща да си ми бавачка?
— Вече има четири трупа, Дейвидсън. Той е… загрижен. Ще карам след теб до вас.
— Давай, щом това те кефи, Суопс — отвърнах аз, качих се в Мизъри и тръшнах вратата. Но примирената Чарли не го зарадва повече от опърничавата. И на нея някак си й стана криво. Добре де, не.
— Ммм. Тези тако си ги бива. — Погледнах към Суопс, докато спираше до необозначената полицейска кола на чичо Боб — безлично тъмносиньо купе. — Само дано не покапя още доматен сос по прекрасната ти тапицерия от изкуствена кожа.
Гарет стисна зъби и челюстта му се очерта. Беше забавно.
— Естествена кожа е — каза той, като с усилие контролираше тона си.
— О, пардон. Много е приятна.
Той паркира рязко колата и аз изскочих навън, преди напрежението да е ескалирало до необуздано насилие, после се пресегнах обратно да си взема гигантската чаша с диетична кока-кола и изприпках до колата на чичо Боб, тоест в защитената зона.
Бяхме на доста разстояние от склада. Голямо поле, покрито с бурени и храсти, ни делеше от ръждясалата ламаринена сграда. Приличаше на нещо средно между самолетен хангар и работилница, и се издигаше там, кацнала насред нищото. На километри нямаше никакви съседи. Нещо, което ми се стори доста интересно.
Чичо Боб седеше зад волана и се взираше навън през елегантен бинокъл. Наведох се към предното стъкло на колата, втренчих се в лещите и се усмихнах. Той свали бинокъла и ми се намръщи.
— Какво? — попитах само с устни и се настаних в топлата кола на мястото до него. Гладната смърт беше отложена за друг ден, благодарение на „Мачо Тако“. Животът беше хубав.
— Кой е това? — посочих към друга необозначена полицейска кола, стратегически паркирана на известно разстояние. Беше напълно прикрита под камуфлажа на нощта, с изключение на един малък, нищо и никакъв пропуск. Аварийните светлини бяха включени. Предположих, че който и да е в нея, не се е дипломирал с отличие в курса си.
— Полицай Тафт — каза чичо ми Боб.
— Не — въздъхнах.
— Сам предложи.
— Не.
— Бива си го момъка.
Направих гримаса и се снижих на седалката, докато Гарет отваряше задната врата, за да се качи. Беше насочил светлината на фенерчето си право към мен.
— Затвори вратата — прошепнах с прикрито нетърпение.
Чичо Боб се намръщи. Отново. Не знаех защо. Определено нямаше нужда да се упражнява.
— Тафт си има почитателка — обясних. — Преследва го сладко малко момиченце. Мисля, че се казва Адско Творение на Сатаната.
Чичо Боб се засмя.
— Какво адско творение на сатаната си облякла ти?
Това, за което Чибо заговори така нетактично, бяха дрехите, в които се бях преоблякла по-рано. Бях подбрала внимателно най-удобната си черна премяна и старателно бях намазала лицето си с черен грим, за да подхожда на имиджа ми „Нощем в пустинята“. Естествено, бях сменила няколко варианта, докато Гарет чакаше в кожения си салон. Надявах се, разбира се, че тази отнемаща време дейност не го беше вбесила.
— Сливам се — казах.
— С кого? С дявола ли?
— Много смешно, чичо Боб — прекъснах за кратко, за да отпия шумно. — Почакай, докато се наложи някой да се приближи и да огледа. Тогава ще оцениш напредничавото ми мислене.
Гарет избра този момент, за да се включи в разговора.