— Да, мисля, че да. Забравям, че не всеки вижда това, което виждам аз.
— Като стана дума, спомена, че си го видяла тази вечер.
За Рейес ли говореше?
— Добре — изправих се и това ме накара да трепна от болка, така че се отпуснах обратно на стола. По-добре да сваля картите, да си извадя кирливите ризи, така да се каже. — Нали знаеш, че ти спестявам някои неща, защото не искам да опреш до терапия?
Куки се засмя.
— Да, но знаеш, че можеш да ми кажеш всичко.
— Добре, защото си на път да преминеш кратък курс за същността на жътварите. Объркана съм.
— Това не е ли обичайно за теб? — попита тя със закачлив блясък в очите.
— Много смешно. Не говоря за обичайното си състояние. Това е различно.
— Различно от абсолютния хаос?
Навъсих се в престорен гняв, тя се намести на стола си и каза:
— Добре, имаш пълното ми внимание.
Още обмислях идеята за абсолютния хаос. Куки беше права.
Водех живота си, сякаш карам кола с висока скорост, без да се съобразявам с околния трафик или с посоката, в която се движа.
— Аз се препъвам през живота, нали?
— Така е, но всичко е наред — каза тя и повдигна рамо.
— Мислиш ли?
— Разбира се. Всички се препъваме по един или друг начин.
— Да, но цялата тази работа с жътварството трябваше да включва инструкции. Или някаква диаграма. Схема би ми била от полза.
— Права си — съгласи се Куки. Последва кимане „напълно те подкрепям“. — С цветни стрелки.
— И прости, лесноразбираеми въпроси, изискващи отговор „да/не“. От сорта „Посети ли те днес въплъщението на Смъртта? Ако не, прескочи на стъпка десет. Ако да, спирай сега, защото лошо ти се пише. Най-добре приключи за днес. Поеми дълбоко дъх, защото ще боли. Може да се обадиш на приятелка с цел да ти каже сбогом завинаги…“.
Осъзнах, че Куки беше спряла да кима разбиращо. Погледнах към внезапно пребледнялото й лице. Беше някак красиво. Сините й очи се открояваха още повече.
— Куки?
Точно когато се канех да я проверя за пулс, тя прошепна:
— Въплъщението на смъртта?
— А, това ли? — махнах пренебрежително с ръка. — Не е такъв. Само така изглежда. Като се замисля, наистина изглежда като самата смърт. — Погледнах нагоре в размисъл и реших да пренебрегна за момента паяжините около крушката. — Прилича на жътвар на души. Само дето аз съм такава и той изобщо не изглежда като мен. Но ако нямах представа какви са те, не че съм виждала друг, освен мен, бих казала, че той е точно това. — Хвърлих поглед към нея. — Да, въплъщение на смъртта е горе-долу точно определение.
— Въплъщение на смъртта? Съществува ли изобщо такова нещо?
Може би бях избрала погрешен подход.
— Той не е смъртта в действителност. Интересен е, но по ужасяващ начин. — Тя пребледня още повече. — Когато в крайна сметка опреш до терапия, аз ли ще трябва да плащам?
— Не — отговори и изправи рамене, като се престори, че всичко е под контрол. — Добре съм. Изненада ме. Това е всичко — махна с ръка тя. — Продължавай. Мога да го понеса.
— Заклеваш ли се? — попитах, изпълнена с подозрения заради посинелите й устни.
— Да пукна, ако лъжа. Напълно готова съм.
Когато се вкопчи в стола, сякаш готова за въздушна атака, съмненията ми отново се засилиха. Какви ги вършех? Освен че всявах у нея доживотен ужас?
— Не мога да го направя — отговорих, като преосмислих идеята си да й разкажа всичко, включително за Злодея, само за да поискам мнението й по въпроса. Не можех да причиня това на Куки. — Съжалявам, не биваше да ти споменавам нищо.
Тя отлепи ръце от стола и ме загледа с блясък на решимост в очите.
— Чарли, можеш да ми кажеш всичко. Обещавам повече да не се шокирам.
Изгледах я подозрително и тя поясни:
— Обещавам да се опитам да не се шокирам.
— Вината не е твоя — казах и сведох глава. — Има неща, които хората е по-добре да не знаят. Не мога да повярвам какво се канех да ти причиня. Извинявай.
Сред последствията от това, че бях откровена с близките до мен хора, беше ефектът върху психиката им. Отдавна се бях научила, че ме заболява от недоверието на хората, но пък когато повярваха, животът им се променяше завинаги. Светът вече не беше същият за тях. Мисълта за това е смазваща. Много внимавах кого просветлявам. Казвала съм за Злодея на един-единствен друг човек и оттогава не съм спряла да съжалявам за това.