— Жалко, дето е толкова дребен, че ще се побере в цепката на деколтето ми.
— Мисля, че точно по тази причина те харесва — казах и избухнах в смях.
Куки мълча дълго. Дадох й време да осмисли чутото. След известно време попита:
— Но как е възможно?
Реших да я подразня.
— Не мисля, че всъщност ще се побере там, но съм сигурна, че би му харесало да опита.
— Не, питам за езиците. Толкова е…
— Странно и забавно? — попитах с надежда в гласа.
— Непобиращо се в ума.
— Да, предполагам, че е така.
— И си разбирала какво са ти говорели в деня на раждането ти?
Сбърчих нос умислено.
— Не буквално. Нямах опит, с който да свържа думите, те нямаха смисъл за мен. Когато хората ми говореха, ги разбирах на първично ниво. Странното е, че проговорих и проходих на правилната възраст, но разбирах, когато някой ми кажеше нещо. Без значение на какъв език. Просто знаех какво казват.
Размърдах мишката, за да извикам образа на Рейес отново на екрана.
— Разбрах също и първите думи на баща ми към мен — продължих, като се опитах да прикрия тъгата в гласа си. — Или поне по-голямата част. Каза ми, че майка ми е умряла.
Куки поклати глава.
— Толкова съжалявам.
— Мисля, че баща ми знаеше, че го разбирах. Това беше нашата малка тайна. — Напълних шепата си с пуканки и подхвърлих една в устата си. — После се ожени за мащехата ми и всичко се промени. Тя бързо установи, че съм откачалка. Всичко започна, когато ме спипаха да гледам мексикански сапунени опери.
— Чарли, ти не си откачалка.
— Всичко е наред. Не я виня.
— А трябва — каза тя с глас, остър като бръснач. — Аз също съм майка. Майките не правят така. Независимо дали са родни или мащехи.
— Да, но Амбър не е жътвар на души.
— Няма значение. Тя ти е втора майка. Не е като да си станала сериен убиец.
Боже, колко беше хубаво някой да е на моя страна. Баща ми винаги ме е обичал безрезервно, но никога не ме е подкрепял така. Мисля, че Куки би се изправила сама срещу мафията заради мен. И би победила.
— И в деня на раждането ти те е нарекъл Дъч?
— Да.
— Това се случи преди или след като майка ти премина през теб?
— След като премина. Но не разбирам. Откъде е знаел? Не бях осъзнала до тази вечер, че Злодея не произнесе истинското ми име. Не ме нарече Шарлот. Нарече ме Дъч, Куки. Точно както Рейес, когато бях в гимназията. Откъде може да е знаел? — Умът ми запрепуска бясно в опит да подреди парченцата на пъзела.
— Нека те попитам нещо — започна Куки със сбръчкано от мисли чело. — Първия път, когато видя Рейес, забеляза ли нещо необичайно у него?
— Освен това, че ненормалният му баща го спукваше от бой ли?
— Да.
Поех дълбоко въздух и се замислих.
— Сигурно съм го забелязала, но тогава не го осъзнавах. У него имаше нещо различно, нещо свръхестествено, но бушуващият в тялото ми адреналин ме накара да мисля, че се дължи на ужасяващите обстоятелства. Той беше толкова магнетичен. Толкова красив и пъргав. Идеален.
— Както го описа, звучи сякаш той е свръхестествено същество. Фактът, че е бил пребит така и си е тръгнал, все едно че не е било, точно както се случва и на теб доста често, винаги ме е смайвал.
— Никога не съм го разглеждала от тази страна. — Замислих се за онази нощ, изпълнена едновременно с обезпокоителни и запленяващи спомени и можех да видя Рейес в съзнанието си. — Знаеш ли какво? — Изведнъж осъзнах. — Той наистина беше различен. Някак мрачен. Неразгадаем.
— Това ми звучи подозрително свръхестествено.
Ако не бях толкова уморена, щях да се разсмея.
— Изведнъж се превърна в експерт ли?
— Ако е секси и загадъчен да, такава съм.
Този път вече се разсмях.
— Колко пъти си виждала Злодея? — попита, като очевидно започваше да подрежда всичко, казано й от мен. Това беше добре. Ползотворно. И по-евтино от терапия.
— Не много.
— Какво се случва, когато го видиш?
Взех чашата и отпих от какаото, на което Куки беше настояла да мина.
Тя положи разбиращо ръка на рамото ми.
— При случая с малката Джонсън в парка.
Сложих чашата обратно и се опитах да покажа равнодушие, доколкото ми беше възможно. Да мисля за инцидента с малката Джонсън беше като да прокарам пръст по открит нерв. Бях се опитала да помогна на майка да се измъкне от скръбта, в която беше изпаднала след изчезването на дъщеря й. Вместо това предизвиках обществен скандал, което беше последната сламка за мащехата ми. Този ден тя се обърна срещу мен и това никога вече не се промени.