— Бих убила за глътка кафе. — Грешка. — Не, не бих убила — побързах да го уверя. Бях в затвор с максимална сигурност. — Никого не съм убивала. Освен един, но той си го просеше.
Немощният ми опит за хумор като че отпусна Нийл. Сянка от усмивка пробяга по устните му.
— Никак не си се променила.
Прехапах долната си устна.
— Това сигурно е лошо, а?
— Ни най-малко.
Остави ме да се чудя над изказването му и отиде за кафе, а аз се заех да преглеждам досието на Рейес, известно още като Светия Граал.
Глава 12
„Рейес Фароу. Съвършенството е мръсна работа, но някой трябва да я върши.“
— Ти си го познавала? — попита ме Нийл час по-късно. Бях чела. Бяхме разговаряли. Гарет звъня. Не му вдигнах.
И узнах. Приблизително месец по-рано в двора станало сбиване и затворът мигновено минал на извънреден режим. Всички трябвало да легнат на земята. Когато един от затворниците — едър мъж с манталитет на дете, с когото Рейес се бил сприятелил — се объркал и не легнал, пазач в една от кулите се приготвил да даде предупредителен изстрел. Рейес видял това и се надигнал да дръпне приятеля си, като помислил, че пазачът ще го застреля. Вместо да иде в прахта, каквото било намерението, куршумът пронизал челото на Рейес. И оттогава той беше в кома.
Вдигнах поглед и върнах мислите си към въпроса на Нийл.
— Само от този единствен случай, когато бях в гимназията — отговорих. Бях му разказала за нощта, когато за пръв път видях Рейес и за побоя, понесен от мъжа, когото се предполагаше, че е убил. Нийл не изглеждаше изненадан. Затворих досието и се вгледах в сивите му очи. — Само между нас — казах и се наведох напред, за да направя изказването си по интимно, — между стари приятели. — Засилих емоцията. — Ти какво знаеш за него? Как го възприемаш? — Почуках с пръсти върху папката. — Кое е това, дето го няма тук?
Нийл се облегна на стола си, намести яката си и бавно пое дъх.
— Ако ти кажа, няма да ми повярваш.
Това звучеше обещаващо.
— Бас държа, че ще повярвам — уверих го с намигване.
Той ме гледа цяла минута, преди да проговори и то с неохота, която твърде добре разбирах. Искрено се съмняваше, че ще му повярвам. Ако знаеше само…
— Случи се нещо странно, когато Фароу за пръв път дойде тук, около седмица, след като беше пуснат сред другите затворници — каза той, като заразглежда закопчалката на часовника си. — Бандата от Южния район прати трима техни бойци да го убият. Не знам защо, но когато бандата от Южния район атакува, умират хора. Точка.
Гръдният ми кош се стегна и аз стиснах зъби, като се мъчех с все сила да не реагирам, да не показвам какво ми причиняваше мисълта за Рейес в такова положение.
— Свърши едва ли не в минутата, когато започна — продължи той и лицето му потъмня, докато сглобяваше спомените си. — Тогава бях само надзирател, току-що преминал обучението и убеден, че съм голяма работа. Едва не се напиках в гащите, като видях тези мъже да се насочват към Фароу, не че го знаех кой е тогава. Повиках подкрепление, но преди да съм довършил искането си, трима от Южната банда лежаха на пода в локви от собствената си кръв пред този двайсетгодишен хлапак… Не знам… който бе приклекнал на една маса, готов да скочи върху всеки, който го доближи, като гледаше затворниците без никаква емоция, без следа от страх.
Седях като вкаменена и едва дишах, докато наблюдавах събитията да се разгръщат в съзнанието ми.
Нийл поклати глава и вдигна очи към мен с изражение, което беше смесица между облекчение и страхопочитание.
— Не беше по-задъхан, отколкото съм аз сега. Едва успях да зърна онова, което се случи, но…
— Но? — подканих го аз, като едва сдържах любопитството си.
— Но… той не се движеше, както се движи нормален човек, Чарли. Беше като размазано петно, толкова бърз, че погледът ми не успяваше да го следва. И изведнъж се озова приклекнал на масата като диво животно, изпълнен с мощ, опасен. — Нийл отново поклати глава, сякаш още не вярваше на собствените си очи. — Така получи името си.
— Името си? — попитах още по-заинтригувана.
— Никой не го докосна повече — продължи той. — През всички години, докато бях тук, не съм виждал нищо подобно. Той е легенда за тези хора, почти божество.