— Имам план — заявих, като мислех на глас.
— Наши хора вече го разследват — каза Чибо. — Добре е да се координираме с тях и да се възползваме от сведенията им.
— Те действат много бавно. Междувременно Марк Уиър седи в затвора, Теди Уиър се води изчезнал и имаме семейства, които чакат отговори.
— Какво искаш да направя, Чарли?
— Да устроиш ужилване.
— Ужилване? — повтори Гарет изумен.
— Дай ми шанс. Мога да набавя доказателства срещу онзи, преди слънцето да е залязло днес.
Гарет нервно се разшава на мястото си, но чичо Боб се наведе към мен с блеснал в очите интерес.
— Нещо си наумила, а?
— Детектив — смъмри го Гарет. — Дръж се сериозно.
Чибо сякаш се отърси от транс.
— Да. Беше просто хрумване.
— Ама, чичо Боб — размрънках се аз като дете, на което са отказали пони за рождения ден. Или порше.
— Не, той е прав. А и баща ти ще обяви награда за главата ми.
— Ама че си бъзльо — възкликнах разочаровано.
Трябва да го заболя. Не го наричах често така.
— Чарли, едва не те убиха днес — възрази Гарет с искрящ от негодувание сребрист поглед. Беше такъв мърморко. — И вчера също. А, да не забравя, и онзи ден. Не е зле да си дадеш малко отдих.
— Не е зле да ме целунеш отзад — срязах го и се обърнах към чичо Боб. — Мога да го направя и ти го знаеш. Имам известно предимство пред първия срещнат.
— Какво каза? — надигна глас Гарет. — Имаш известно предимство пред първия срещнат психопат? Съмнявам се.
Беше много грозно от негова страна.
— Какъв ти е планът? — попита чичо Боб, неспособен да пребори любопитството и аз цъфнах в тържествуваща усмивка. Тоя Гарет нямаше ли да се вразуми най-сетне?
— Каза, че не си могъл да поставиш подслушвателни устройства в офиса му, нали? — попитах.
— Така е. Нямаме достатъчно доказателства.
— Не мога да повярвам, че я слушаш — упорстваше Гарет.
— Ние също слушаме — обади се Барбър. Елизабет кимна в знак на съгласие.
— Благодаря, приятели. Та, както казвах — продължих аз, като хвърлих унищожителен поглед на предателя, преди да се обърна към Чибо, — той заснема с камера всичките си интервюта с нови момичета.
— Да — потвърди чичо Боб с напрегнато свъсени вежди.
— А всичките си интервюта провежда в офиса си, на канапе, поставено специално за тези случаи.
— Добре.
Докато обяснявах плана си на чичо Боб, Гарет вреше и кипеше от яд. Като нищо можеше да получи сърдечен пристъп.
— Това е много добър план — заключи чичо Боб, когато завърших излиянието си. — Но не можеш ли да идеш да му прошепнеш нещо в ухото, както направи с Хулио Онтиверос? Ти си като „повелителят на конете“ само че с лошите.
— Това подейства само по една-единствена причина.
— И каква е тя?
— Хулио не беше от лошите.
— А, ясно.
— Властта ми да убеждавам е толкова силна, колкото са глупостите, дето се налага да дрънкам.
— Това ми хареса — заяви Елизабет. — И е забавно да гледам как се нервира господин Суопс.
Барбър и аз се изхилихме в знак на съгласие.
— Радвам се, че това те разсмива, Чарли — нацупено рече Гарет. — Нямаш представа що за човек е Прайс.
— А ти имаш, така ли?
— Знам какъв тип човек би се захванал с нещо толкова варварско като трафик на хора.
— Схванах, Суопс. Не е от хората, които би завел у дома да ги запознаеш с мащехата си. — Преосмислях последното. — Я чакай, може би моята мащеха би се съгласила да се види с него. Той дали има канали до Истанбул?
— Чарли — предупредително вдигна пръст чичо Боб. На него добре му бяха ясни сложните отношения между мен и мащехата ми и дори веднъж ми беше казал, че не разбира защо баща ми не прави нищо по въпроса.
— Добре де, просто идея — защитих се аз.
Докато чичо Боб преговаряше с полицейския екип, прикрепен към Бени Прайс, аз реших да издиря Зюсман, който беше зачезнал от доста време. Гарет изфуча навън в типично негов стил, докато аз проверявах телефона си пред конферентната зала. Нека си фучеше колкото ще. Той си беше прибрал колата по-рано, а аз моята Мизъри — още не, така че той щеше да ме закара. Колкото по-бързо отфучеше до автомобила си, толкова по-дълго щеше да му се наложи да ме чака. Което ме устройваше на няколко нива.