Виждах го ясно в представите си. Красивото му лице се появява и кара сърцата да се разтуптят, кръвта да забушува и младите момичета да въздишат в сякаш хореографиран синхрон.
След кратка разходка из спомените си Луиз продължи:
— Беше невероятно интелигентен. Посещаваше часове по интегрална математика заедно с приятелката ни Холи и винаги успяваше да начертае кривата. Имаше отличен на всички тестове.
— Ние влизахме с него в часовете по английски и биология. Един ден господин Стоун ни даде контролно — зачурулика Кристъл развълнувано — и Рейес получи сто точки. Господин Стоун го обвини, че е преписвал, защото част от включения материал дори не се преподаваше преди колежа.
— О, да, помня, господин Стоун заяви, че е невъзможно Рейес да е събрал сто точки. Той възнегодува и отрече да е преписвал. Но учителят настояваше на своето и го заведе при директора.
— Сузи беше дежурна по канцелария този ден, помниш ли — обърна се Кристъл към Луиз и тя кимна в знак на съгласие. — Разказа ни, че отишли в кабинета и господин Стоун си навлякъл беля, защото директорът му обяснил, че Рейес получава максималния брой точки по всеки предмет и че той няма основания да го обвинява.
— Някога правен ли му е тест за интелигентност? — попитах.
— Да — отвърна Луиз. — Директорът уреди такъв тест. После се появиха едни хора от някакво образователно учреждение и пожелаха да говорят с Рейес, но семейството му вече се беше преместило.
Бях сигурна в това. Баща му е настоявал да си сменят адреса непрекъснато, с цел да се изплъзва на властите.
— Още не мога да повярвам, че е убил баща си — каза Кристъл.
— Не го е направил — отговорих аз и се почудих дали убедеността ми не беше повече плод на пожелателно мислене, отколкото на налични доказателства.
Те ме погледнаха изненадано. Може би не беше редно да го правя, но ги исках на своя страна. На страната на Рейес. Разказах им за първата ни среща, след като баща му го беше пребил от бой и за сестрата, която беше оставил вътре.
Замълчах, когато пристигна храната, изчаках сервитьорката да се отдалечи и продължих:
— Затова сме тук. Трябва да открия сестра му. — Обясних им за случилото се в затвора и за това, че в момента се намираше в кома, но никоя от тях не помнеше момичето. — Тя е единствената, която може да спре изключването на апаратите. Сещате ли се за някой, който може да е бил близък с нея?
— Нека позвъня на няколко телефона — каза Луиз.
— Аз също. Може да открием нещо. Колко време имаме?
Погледнах часовника си.
— Тридесет и седем часа.
На път за вкъщи се обадих на Куки и й поръчах да открие Амадор Санчес. Изглежда той беше единственият, който знаеше нещо съществено за Рейес. Беше късно, но имаше малко неща, които Куки обичаше повече от това да издирва за мен американец с гореща кръв. Дай й име и тя се превръщаше в питбул, захапал кокал.
Затворих мобилния си телефон и той веднага иззвъня. Беше Кристъл. С Луиз си бяха спомнили, че нейната братовчедка, осмокласничка по онова време, била близка с момиче, което общувало в обедната почивка със сестрата на Рейес. Беше малко, но все пак повече от това, с което разполагах преди пет минути. Опитали да се обадят на братовчедката, но не се свързали, така че оставили съобщение с името и телефона ми.
Благодарих няколко пъти за информацията и се втурнах към супермаркета за жизнено необходими продукти като кафе, чипс и авокадо за гуакамоле. Гуакамолето никога не ти идва в повече.
Докато излизах от джипа си, чух някой да вика името ми, обърнах се и видях насреща си Хулио Онтиверос. Беше по-едър, отколкото си го спомнях от участъка.
Затворих вратата и заобиколих, за да взема покупките си.
— Изглеждаш по-добре без белезници — подвикнах през рамо.
Той ме последва.
— Ти също.
Опа. Сега беше моментът да пресека всякакви мераци. Спрях и се обърнах с лице към него.
— Медалът на брат ти от Пустинна буря е в кутията с бижута на леля ти.
По лицето му се изписа разочарование.
— Глупости. Вече проверих там. — Пристъпи по-близо, в очите му заблестяха гняв и тревога, които беше прикривал преди.
— Тя предположи, че ще кажеш така — отговорих и отворих багажника на колата, за да извадя покупките си. — Не в тази кутия за бижута. Има една, скрита в мазето зад фризера, дето не работи.