— Правим ли акцията с ужилването утре вечер? — попитах Чибо, когато и последният полицай се извлече.
— Екипът, който се занимава със случая, иска среща с нас утре сутринта. Ще видим. Може това да се окаже достатъчно да го приберат.
— Без такива — възразих бурно. — Чичо Боб, не може да рискуваме живота на Теди. Трябва да съберем повече улики срещу Прайс, без да се опираме на показанията на Теди. А и трябва да намерим отец Федерико. Ами ако Бени Прайс го държи в плен?
Чичо Боб свъси вежди притеснен.
— За момента показанията на Теди са единственото, с което разполагаме. Трябва да поставим този тип на колене, Чарли, и то скоро. Трябва да спрем цялата тази операция.
Упорствах за своето, отказвах да се примиря, тропах с крак… метафорично.
— Дай ми този шанс. Знаеш на какво съм способна. Длъжни сме поне да опитаме.
С вид, сякаш носеше на раменете си сумист, чичо Боб обмисли предложението ми.
— Да видим какво ще каже утре специалният екип.
— Какво си намислила пък сега? — попита Куки, след като Чибо си отиде.
— Познаваш ме — отвърнах, като й посочих Амбър с усмивка. — Нищо, с което да не мога да се справя.
Амбър беше заспала на канапето и косата й обрамчваше като облак фините черти на лицето й. Това момиче щеше да разбие много сърца.
Куки скри усмивката си със строга гримаса и поклати глава.
— Флиртуването си е изтощително.
— И още как — потвърдих аз, като отидох да отворя вратата.
Куки сръчка Амбър да я събуди и я поведе по коридора към техния апартамент. След като едва се размина със саксия и с ръба на вратата, Куки се обърна към мен и каза:
— Не си мисли, че няма да говорим за станалото днес.
О, вярно, случката, при която за малко не умрях.
— Ти пък не си мисли, че няма да говорим за твоето нахалство — опитах се да я разсея аз.
Тя ми намигна и затвори вратата си.
Останахме сами. Стоях, стиснала бравата, сякаш беше спасителен сал и треперех от очакването. С леко шумолене на въздуха той се материализира пред мен. Облъхна ме мирис на природни стихии. С една ръка той обгърна кръста ми, а с другата се пресегна да затвори вратата.
Притегли ме към гърдите си и аз се разтопих в него. Бе като да паднеш в огън, топлината му изгаряше кожата ми, навсякъде едновременно.
— Ти си той — промълвих с глас, по-треперещ, отколкото се бях надявала. — Беше там, като се родих. Как е възможно?
Устата му бе на шията и палеше плътта ми, а ръката му се плъзна под пуловера ми и по корема ми лумнаха пламъци. Внимателно опипа мястото, където ме бе пронизало острието му. Някъде в дълбините на съзнанието си усещах благодарност за неговата загриженост. После устата му бе при ухото ми.
— Дъч — прошепна той и дъхът му погъделичка бузата ми. — Най-после.
Обърнах се към него, но той се отдръпна и заразглежда лицето ми. Най-сетне имах ясен поглед върху великолепното създание, познато като Рейес Фароу.
Гледката не ме разочарова. Той беше най-възхитителният мъж, когото бях виждала, едновременно здрав и силен и с флуидна субстанция. Източените му мускули бяха скулптирани от камък, който можеше да се втечни за времето между два удара на сърцето. Косата му с цвят на кафе падаше над изсечени вежди и леко се къдреше зад ушите. Очите му, в наситен махагонов цвят, изпъстрени със златисти и изумруденозелени точици, искряха от едва сдържана страст. Устните му, плътни и мъжествени, бяха чувствено разтворени. Чак сега видях облеклото му — затворническа униформа, както Елизабет беше казала. Ръкавите бяха навити и откриваха жилестите му ръце.
Безкрайно нежно той прокара връхчетата на пръстите си по долната ми устна. Изражението му бе напрегнато като на дете, което току-що е открило фойерверките и иска да открие какво е вълшебството, което ги кара да пламват.
Когато пръстът му докосна долните ми зъби, сключих устни около него и поех вкуса на кожата му — първичен и екзотичен. Той остро изпусна дъх, положи чело върху моето със затворени очи, като се бореше да се овладее, а аз поех още от плътта му в устата си. Тогава той ме тласна към вратата със стенание, ръката му обхвана шията ми и ме задържа в плен, докато водеше битка за контрол над тялото си.
Никога не бях имала по-силно сексуално изживяване. Тялото ми реагираше на всяко негово докосване със сладостни спазми. Глад, силен до болка, се надигна в корема ми и експлодира в горещо желание. Исках го завинаги и далеч някъде в ума ми изникна почуда какво ли би се случило, ако той умреше. Дали щях още да го имам? Щеше ли да идва при мен след смъртта си или щеше да прекоси отвъд и да ме остави сама да бродя по земната плоскост? Много се боях, че ще го изгубя, ако физическото му тяло издъхне. Исках да се събуди, да бъде мой и духом и телом. Такава си бях, себична.