— Рейес — пророних с глас, задъхан от желание, когато устните му откриха особено чувствително местенце зад ухото ми. — Моля те, събуди се.
Той се дръпна назад със свъсени вежди, сякаш не разбираше; после наведе глава, долепи уста до моята и аз изгубих всякаква способност да разсъждавам. Целувката започна нежно, езикът му леко погали моя, като ме вкусваше и дразнеше. Много скоро прерасна в буен огън, стана яростен и настойчив в неудържимата си първична нужда. Целувката заличи и последните следи на несигурност, скътани у мен. Вкусът му беше на дъжд, слънце и запалими вещества.
Притисна се още по-плътно към мен и между бедрата ми пламна искра. И точно когато ръцете ми потърсиха ерекцията му, допряна до корема ми, той спря.
С движение толкова светкавично, че ми се зави свят, той прекъсна целувката и се извъртя. Мантията му мигом се материализира — течна субстанция, която обгърна и двама ни и аз чух звънтенето на оживяващ метал, на изтеглена сабя. Зловещо стенание, дълбоко и гърлено, излезе от гърдите му и аз дойдох на себе си. Чувствах такава слабост, че едва стоях права. Дали имаше някой в стаята с нас? Или нещо?
Не можех да видя нищо зад широките рамене на Рейес, но усетих как напрежението втвърди всеки мускул в тялото му. Каквото и да витаеше наблизо, то беше много реално и много опасно.
После се обърна към мен, обхвана кръста ми със свободната си ръка и ме придърпа към себе си. Махагоновите му очи настойчиво потърсиха моите с молба за разбиране.
— Ако се събудя — прошепна мъчително той, — те ще ме намерят.
— Какво? Кой? — попитах и тревога сграбчи сърцето ми.
— Ако намерят мен — продължи той с поглед върху устните ми, — ще намерят и теб.
И после изчезна.
Три секунди по-късно се свлякох на пода.
Глава 18
„Когато се биеш с клоуни, нападай първо жонгльора.“
Спала ли бях през последните двайсет и седем години? Нима имаше същества и сили, които никога не бях виждала? Тъй опасни и диви създания, с които можеше да се бори само свръхестественото?
Седях в конферентната зала с чичо Боб, неспособна да се съсредоточа напълно след предишната вечер. Гарет също беше там, както и областният прокурор, водещият детектив на екипа, работещ срещу Прайс, адвокатите и ненамиращият си място Ейнджъл. Правехме последни уточнения на плановете за вечерта. Сложничко беше да се правят планове, когато не всички присъстващи бяха посветени, но чичо Боб вкара нещата в релси. Бях сигурна, че ще се справи.
Гарет и Ейнджъл бяха учудващо мълчаливи. Гарет го разбирах. Той поначало беше против цялата идея. Но Ейнджъл имаше рядката възможност да флиртува със секси адвокатка-покойница с мини пола, а не се възползва. Почти не я погледна дори. Не можех да си обясня какво го гложди. Дали Рейес? Знаеше ли, че фантазиите ми за него граничеха с престъпното?
След като детективът и областният прокурор си тръгнаха, чичо Боб се обърна към мен.
— Добре, казвай сега какъв е действителният план.
Бях върната в реалността. Слаба усмивка плъзна по лицето ми.
— Явявам се с моя нелеп видеозапис и изфабрикувани улики и карам Прайс да си признае всичко.
— Можеш да направиш това?
— Мога да го направя.
— По дяволите — възхити ми се той. — Наистина си чародейка.
Гарет се размърда на стола си, но отказа да коментира.
— Ами ако не можем да го открием? — попита Барбър по повод задачата им да издирят отец Федерико. — А ако разузнавателният екип не знае всички скривалища на Прайс?
— А може и вече да са го убили — намеси се Зюсман.
— Не е изключено — казах. — Но Прайс е ревностен католик. Мисля, че би му било трудно да очисти ръкоположен свещеник.
— И тъй, Барбър и аз ще претърсим скривалищата му — обади се Елизабет, — а Зюсман и Ейнджъл ще помагат на теб.
— Такъв е планът.
— Какъв е планът? — попита чичо Боб. Предадох му в резюме идеите ни и той ни даде зелена улица. Което беше добре, защото не разполагахме с резервен план.