— Рейес ме предупреди, че ще кажете така — заявих с доволна усмивка. — Даде ми паролата, за да знаете, че спокойно можете да говорите с мен.
Тя смръщи вежди.
— Каква парола? — Наведе се напред. — Той ли ви каза за мен?
Твърде лесно стана. Чак се почувствах виновна.
— Не — отвърнах със съжаление. — Но вие току-що го направихте.
В ирландските й очи пламна гняв, но той не беше насочен към мен. Ядосана беше на себе си. Сведените рамене, горчивината в устните и свъсените вежди ми казаха всичко, което имах нужда да науча. Рейес не беше единственият тормозен в семейството.
— Моля ви, не се сърдете на себе си — казах, като се чувствах не толкова гузна, колкото съпричастна. — Изкарвам си прехраната с това, защото ме бива в тези неща. — Продължих да говоря, а тя впери очи в кърпата, която държеше и я стисна по-силно. — Защо Рейес би искал да запази в тайна самоличността ви? В затворническото му досие не се споменава нищо за вас. Не ви е посочил като роднина или изобщо като човек за контакт. Няма нито дума за вас и в съдебните протоколи.
След дълга пауза тя заговори с тъга, която беше почти осезаема.
— Нищо чудно, че няма. Той ме накара да обещая, че няма да кажа на никого коя съм. Имаме различни фамилни имена. Лесно беше да остана незабележима на процеса. Никой нищо не заподозря.
Защо, за бога, Рейес би искал тя да остане анонимна по време на процеса му? Би трябвало най-малко да е ключов свидетел.
— Знаете ли какво се е случило с него? — попитах я.
Тя сведе брадичка още по-ниско и косата закри очите й.
— Знам, че е бил прострелян. Амадор ми каза.
— Амадор държи ли ви в течение?
— Да.
— Значи знаете, че щатът е постановил изключване на животоподдържащите му системи утре.
— Да — задавено промълви тя.
Накрая стигнахме донякъде. Може би все пак щеше да се получи.
— Трябва да го оспорите, Ким. Никой друг не може да го направи. Изглежда сте единствената му жива роднина.
— Не мога — бързо поклати глава тя. — Не мога да се замесвам.
Останах без дъх от смайване и се втренчих в нея шокирана и объркана.
Тя усукваше кърпата между побелелите си кокалчета.
— Моля ви, не ме гледайте така. Вие не разбирате.
— Очевидно не.
От гърдите й се изтръгна приглушено ридание.
— Той ме накара да се закълна, че никога вече няма да търся контакт с него. Каза, че като излезе, той ще ме намери. Затова останах тук, в Албукърки. Но не ходя да го посещавам, не му пиша, не му звъня, не му пращам подаръци за рождения му ден. Накара ме да се закълна — повтори тя и очите й ме молеха да разбера. — Не мога да се замесвам.
Макар да не можех да си представя защо Рейес би я накарал да даде такава клетва, ситуацията явно се беше променила. Реших да нанеса решителен удар. Както често си казвах, отчаяните моменти изискват отчаяни мерки.
— Ким, той ви е предпазвал през всички тези години — изрекох с леден обвинителен тон. — Как може да бездействате сега?
— „Предпазвал“ не е точната дума — каза тя и захлипа зад кухненската кърпа.
— Не разбирам. Да не е имало… сексуален тормоз? — Не можех да повярвам на дързостта си, породена от безизходицата. Да изтърся нещо на тази толкова чувствителна тема граничеше с бруталност.
Сълзите, които бликнаха на ручейчета от очите й, отговориха вместо нея.
— Той ви е защитил, доколкото е могъл. Нима ще му обърнете гръб сега?
— Казах ви, че това не е точната дума.
Краят на търпението ми наближаваше стремително. Защо тя не искаше да му помогне? Виждах колко много той се бе тревожил за нея, как бе рискувал живота си онази нощ само за да остане с нея. Можеше да избяга, да иде в полицията, да предаде побъркания си баща на властите и да бъде свободен. Но беше останал. Заради нея.
— Коя е точната дума тогава? — попитах язвително.
След дълъг момент на размисъл тя ме погледна с очи, в които се отразяваше слънчевата светлина.
— Понасяше.
Добре. Това ме хвърли в шах.
— Не разбирам. Какво…
— Баща ми… — Гласът й се прекърши под тежестта на собствените й думи. — Баща ми никога не ме е докосвал. Аз бях просто оръдието му да контролира Рейес.
— Но вие ме оставихте с впечатлението, че е имало сексуален тормоз.
Тя вдигна поглед към мен. Беше почти враждебен заради това, което я насилвах да каже.