— Искали сте да ме видите госпожице…
— Госпожа… Маджента. Вайълет Маджента — отговорих, като се стараех да остана сериозна.
Бодигардът се доближи и сложи видеокамерата, която беше открил в дамската ми чанта, на бюрото на Прайс.
— Каза ми, че името й е Лоис Лейн.
За съжаление мисля, че той ми повярва.
Прайс се изправи и взе камерата. Предполагаше се, че със стойката си ще ме накара да се чувствам комплексирана и уплашена. Познавам много жени, на които би подействало. Не и на мен.
Седнах срещу него, а той отвори дисплея и включи записа.
„Казвам се Дона Уилсън — чух се да говоря от другата страна. Не от отвъдното… — Изпратих този запис на десет души в това число адвоката ми, един колега и педикюристката ми. — Едва се сдържах да не прихна. Каква ти педикюристка? — Ако не се обадя на всеки един от тях до девет тази вечер, ще отнесат касетата направо в полицията. Имам неопровержимо доказателство, заключено в сейф, че Бени Прайс, собственик на стриптийз-клуб «Кюфтенца», е трафикант на деца, които продава като роби в чужди страни. Един от споменатите десет души има ключа от сейфа и ще го предостави на полицията в случай, че не се върна невредима до уреченото време.“
Бени замръзна за момент, преди да затвори дисплея и да ми подаде обратно камерата. Тъй като имах пълното му внимание, реших, че е време да започна да действам. Дишайки тежко, зарових пръсти в чантичката си — копринено бижу тип „плик“, което Куки великодушно ми зае — и му отправих настоятелен, но леко наивен поглед.
Очевидно нямаше да спечеля наградата Любимка на годината в клуб „Кюфтенца“. Въпреки че го прикриваше умело, Прайс беше ядосан. Насили се да запази спокойствие и седна обратно зад бюрото.
— С какво точно доказателство разполагате? — попита с леден тон.
Забих поглед в чантичката си и после го насочих обратно към него, като се надявах да не прекалявам с играта на нерви. Целта беше да купи това, което продавах, не да му го натикам в гърлото.
— Имам флашка, която получих от работодателя си. Адвокат, застрелян преди два дни. Според него, в нея се съдържа всичко, което е нужно, за да бъде пратен Бени Прайс, тоест вие, зад решетките.
Прайс се отпусна. Ъгълчетата на устата му потрепнаха. Знаех, че флашката е у него. Може би щеше да бъде достатъчно глупав да…
Той отвори чекмеджето на бюрото си и извади въпросната флашка.
— За тази тук ли говорите?
Да. Беше точно толкова глупав. Докато в себе си танцувах, външно започнах да показвам признаци на паника. Ейнджъл и Зюсман повдигнаха палци за поздрав зад гърба на Прайс. Камерата записваше.
— Сега мога ли да ида да гледам стриптийзьорките? — попита Ейнджъл.
Изскърцах със зъби и го стрелнах бързо с поглед, като междувременно продължавах да дишам дълбоко. Прайс ми отправи една от онези усмивки на превъзходство, типични за бос на мафията или директор на старчески дом. Зюсман отстъпи назад с гневен поглед, вперен в него.
— О, за малко да забравя — рече Ейнджъл, втурна се към мен и откопча най-горното копче на прекалено впитата ми блуза, давайки на Прайс и, да се надяваме, на камерата добър изглед към моето деколте. Погледът на Прайс мигом се насочи натам. Опасност и Уил Робинсън. Първокласно разсейване. Когато погледна обратно нагоре, като по чудо няколко кичура се бяха изплъзнали и бяха обрамчили лицето ми.
Побутнах нервно очилата си.
— Мога да ви уверя, че това не е същата флашка. — Прекарах език по устните си и добавих: — Той ми даде флашка… Убедена съм в това… Каза, че на нея има доказателства…
— Може би не ви е дал правилната — предположи любезно Прайс.
— Това не е възможно. По бюрото му непрекъснато има безброй такива, но…
— Честна дума, малка красавице, моят човек взе тази директно от адвокатчето. Секунди след смъртта му.
Малка красавица ли? Какво бях аз? Състезателен кон ли? Човек би помислил, че някой, който е заобиколен от красиви жени по цял ден, би измислил нещо не толкова банално.