Всеобщият смях постепенно затихна. Мъжете заклатиха глави, отъркаха сълзите, появили се в очите им. Засърбаха шумно бирите. Точно в този момент той установи, че за него нямаше повече място в сепарето. Един по един те се бяха разширили малко по малко и сега заемаха всичкото свободно пространство. Чичо му бе седнал в края на скамейката, тъкмо на мястото, което малко преди това той беше заемал.
Те нищо не казваха, но той всичко разбра.
Обърна се към дръпнатата завеса в дъното на заведението. Знаеше, че най-сетне и неговият ред беше дошъл.
С длан жената нежно милва врата му.
— Идваш тук за първи път, нали?
Усмихва му се. С истинска, искрена усмивка, без никаква ирония.
С кимване той се съгласява. „Да…“ Изведнъж е изпаднал в треска, с настръхнала кожа, допирът на нейните пръсти за него е вледеняващ. Забива показалец зад рамото си:
— Тук съм с баща ми и негови приятели…
Тя престава да го гледа втренчено в очите, погледът й се насочва към къдравите му коси, които разрошва с дългите си пръсти.
— Да, да — изрича тихо, почти сластно. — Познавам баща ти…
Става от леглото. Той я наблюдава как се запътва към малка етажерка, окачена на стената. Подпряно на етажерката, има едно провесено огледало, до него сапун и хавлиена кърпа. Наблюдавайки отражението си, тя сваля обиците — позлатени халки, — които оставя пред огледалото.
— Не трябва да се безпокоиш — говори на отражението си, но е за него. — Винаги има първи път. Всеки някога трябва да започне… После вече е лесно.
Тя търка ъгълчето на окото си, за да изтрие някакво петънце, видно само за нея.
— Не се притеснявай! Ще видиш, че е така!
След като беше издърпал завесата, той беше потънал в тъмното — обърнал гръб на светлините и шумотевицата от бара, — без дори да се огледа къде се намира, до момента, в който почувства как непознатата го хвана за ръка и го поведе още по-нататък по някакъв коридор, в който една-единствена висяща от тавана лампа мъждиво осветяваше симетрично разположените врати на множество стаички. И тъй като едната от тях се отвори, наложи му се да се размине с мъжа, излизащ оттам, и миризмата на този човек го удари в ноздрите — беше пак същата, животинската, която се носеше от чичо Томи при завръщането му в сепарето.
Жената затвори вратата и дойде да се излегне до него в леглото. В началото той бе затаил дъх, опасявайки се, че миризмата ще се разнесе и от нея — острата миризма, почти като онази на потта, но по-настойчива и завладяваща. Жената обаче ухаеше хубаво, сякаш се беше напръскала с онези тоалетни води, от които изисканите дами винаги държаха в баните. Поне това беше гледал във филмите и рекламите. Долавяйки парфюма й, той осъзна, че тя бе първата жена до него от толкова неопределено време насам, каквото бяха изминалите дни. По време на цялото пътуване с колата, с баща му, чичо му и техните приятели, сгушен между тях в автомобила, олюляващ се равномерно в нощта, а после седнал заедно с тях на една маса в сепарето… през всичкото това време той бе вдъхвал единствено миризмата на тяхната пот, която като че ли се беше просмукала в гърлото му.
— Хайде, съблечи се, нали не искаш да си измачкаш дрехите?
Жената се настанява отново на леглото до него. Останала е по комбинезон, прозрачен, снежнобял, искрящ в полумрака на стаята.
— Знам, все още се притесняваш… Значи ще те разсъблечем!
Той е целият вцепенен, като смразен, облян в пот, гърбът и ръцете му са премръзнали във влажния студен въздух на стаята.
Тя се навежда, едва-едва докосва лицето му с кестенявите си коси, започва да разкопчава едно по едно копчетата на ризата му. После сяда, обляга се на възглавницата, хвърля ризата на земята.
— Ела по-наблизо! — протяга му ръка. — Виждаш ли, не трябва да се страхуваш!
Гласът й е галещ шепот, ала изпълва съвсем малката стаичка като опустошителен морски прилив след земетресение, в който са изплавали на повърхността единствено леглото и нейното тяло върху това легло.
— Ще започнем нежно, плавно и постепенно. Не се плаши и не се впечатлявай!
Усмихната, с връхчетата на пръстите си, тя опипва гръдния му кош, разрошва немирно избуялите косъмчета отпред. По-възрастна е от него: отблизо той вижда леките бръчки, опасали очите й, подпухналата й съсухрена кожа по скулите, потъмняла леко отдолу. Парфюмът прикрива и нещо друго — дъхът на жената е наситен с някаква миризма, която той вдъхва, а тя се просмуква в него.
— Виж… — Тя улавя ръката му, кара го да извърти китката й, показвайки обезцветената, анемична плът. Нокътят й следва линията на посинялата вена, спускаща се към китката, където едва забележимо тупти пулсът.