— Само от учтивост.
— Чу ли го? От учтивост! — Нат не искаше да се предаде.
— Чух го.
Трея също не отстъпваше. Накрая седна на масата.
— И тъй като единственото интересно и важно нещо на света, а следователно и единственото, за което си заслужава да се говори — да оставим настрана безценния живот на нашите деца, — е едно разследване на убийство, току-що ми хрумна, че точно това е причината Франи и Дизмъс да не се появят снощи. Готова съм да се обзаложа. Той все още е адвокат на Джон Холидей, нали?
— Мисля, че да — кимна Ейб.
Нат избухна.
— Я чакай! Какво чувам?! Този човек, който е убил Сам? Дизмъс е на негова страна?
— Беше — отговори Ейб. — Но мога да се обзаложа, че още е.
— Опитва се да го измъкне?
— Не съм чул Холидей да е арестуван, татко. Но когато го арестуват — да. Това му е работата на Диз.
Нат обмисли мрачно тази идея.
— И ще направи това, ще защитава човек, който е убил четирима души? Видяхте ли какво е направил този звяр на двамата убити снощи?
Ейб поклати глава.
— Не, чух само, че са убити.
— Би било проява на милост, ако само ги бе убил — каза Нат и продължи с подробностите, които бе чул. Когато приключи, лицето на Трея изразяваше отвращение.
— И издирват Холидей за всички тези убийства? — попита тя.
Ейб долови някакви по-особени нотки в гласа й. Нямаше да обсъжда това сега, но през изминалата година двамата с Трея се бяха срещали на няколко пъти с Джон у семейство Харди. Ейб го беше харесал, Трея — още повече. А Глицки се доверяваше на инстинкта на жена си. Беше виждал толкова убийства и убийци, че бе навикнал да смята почти всекиго за способен на подобно деяние при определени обстоятелства. Но никога не бе виждал някакъв симптом, нито пък бе чувал от Харди, че Холидей употребява наркотици — най-силния подтик за извършването на жестоко, ирационално насилие. Ако някой бе спипал Холидей, докато се бе опитвал да ограби магазина на Силвърман, ако Крийд го бе поставил в безизходно положение, може би…
Но сценарият с Тери и Уилс, както баща му току-що го бе представил?
— Какво? — попита Нат. Беше забелязал погледите, които си бяха разменили.
Ейб се поколеба, накрая каза:
— Нищо.
16
Ребека се настани пред чинията с бъркани яйца, които баща й беше приготвил. Тази сутрин същото ястие очакваше и Франи и Винсънт, но, както беше обичайно за тях, те щяха да се появят за закуска десетина минути след Ребека. А дотогава приготвената от Харди топла храна изстиваше — според него студените бъркани яйца си бяха направо обида спрямо природата, но на жена му и на сина му това не правеше никакво впечатление, всъщност изобщо не ги интересуваше.
Дъщеря му хапна първия залък, премлясна одобрително и се огледа наоколо. Тя не пропускаше нищо и не бе лесно да я заблуди човек.
— Къде е вестникът? — попита.
Той небрежно посръбна от кафето си.
— Не зная.
— Какво има в него? — остави вилицата Ребека.
— Какво искаш да кажеш? Къде да има нещо?
— Във вестника.
— Казах само, че не знам къде е.
— Да бе — въздъхна театрално тя.
— Да бе — повтори той, като се опитваше да имитира тийнейджърското й произношение.
Дъщеря му се направи, че не забелязва това.
— Да бе, все едно не си излязъл на верандата да го вземеш, както правиш всяка сутрин. За някой от клиентите ти ли става дума?
Беше негов ред да въздъхне. Бяха обсъдили нещата с Франи, наред със значението, което щяха да отдадат пред тях на счупения прозорец, и бяха решили, че ще бъде по-добре за децата, ако Харди първо посъбере някои факти за престъпленията, за които Холидей най-вероятно щеше да бъде задържан, и чак тогава да се опита да им обясни положението. Холидей още не се бе превърнал в чичо Джон, както бе станало с чичо Ейб, но им бе гостувал няколко пъти и почти веднага и двете им деца се бяха привързали към него, макар и по различни причини. Той се държеше с Ребека открито и кавалерски и сърдечно, с което ласкаеше самолюбието й, а с Винсънт се отнасяше като с голям мъж, никакви детинщини. Двамата си подаваха топката, играеха канадска борба, а Холидей бе водил двамата мъже от семейство Харди на мачове на „Джайънтс“ и на „Фортинайнърс“.
Когато децата им пораснаха, те станаха фенове на сутрешния „Кроникъл“ също като баща си. Ребека харесваше последната страница на раздела „Зрелища“ — отделните рубрики и особено „Сред тълпата“. Винсънт, за да не остане по-назад от баща си, изчиташе колонката на Джеф Елиът „Градът говори“ всеки ден, но особено обичаше броевете от четвъртък, когато Макхю и Стиенстра списваха страхотната страница „На открито“. Франи и Харди стимулираха този интерес още от дните, когато децата започнаха да четат комикси — важно беше да са в крак с това, което се случва по света, с мислите на хората. Не биваше да живеят във вакуум.