— Да. Но тези лъжи, Джон. Защо ще лъжеш приятеля си, ако няма какво да криеш?
— Чувствах се зле заради случилото се с Мишел. Не исках да я замесвам. Това е истината. Кълна се в бога.
Харди обмисляше какво да отговори, когато телефонът на бюрото му звънна. Беше директната му линия. Той вдигна слушалката.
— Дизмъс Харди.
Помълча, изправи се на стола, изрече нещо нечленоразделно, после пак се заслуша. Сложи пръст на устните си и посочи към Холидей. После каза в слушалката:
— Да, четох във вестника тази сутрин. Чудех се дали… — Както говореше, натисна бутона и прекъсна връзката по средата на изречението. — Беше инспектор от отдел „Убийства“, някой си Ръсел. Пита ме дали съм те виждал напоследък. Разбрал е отнякъде, че съм те защитавал предния път, и си е помислил, че може да си ме потърсил отново.
— Сигурно е разбрал от мен. Той и партньорът му се отбиха в бара.
— И си им казал името ми?
— Да.
— Страхотно, Джон. Просто чудесно! Заложил си хилядарка, а правиш само грешни ходове!
— Зная, Диз. Зная. Съжалявам. Каза ли къде се намира?
— Не му дадох възможност. Да се надяваме, че е бил в управлението. Но ще е най-добре за теб, ако веднага си тръгнеш. Не искам да зная къде си, когато ме попитат, което непременно ще направят. Не вярвам да подозират, че си при мен, но за по-сигурно мини през гаража и през задния вход. Върви! Обади се след един час. Ще измислим нещо. Тук съм. Хайде! Тръгвай!
Когато телефонът иззвъня след минута, Харди бързо вдигна слушалката.
— Инспектор Ръсел? Много съжалявам. Напоследък телефоните тук са кошмар. Не зная какво им е, само зная, че нещата се влошават. И при вас ли? Май навсякъде е така. Питахте ме за Джон Холидей, нали? Страхувам се, че не зная къде е. Вече не ми е клиент.
Ръсел каза, че е говорил с Холидей само преди два дни и той е споменал, че Харди му е адвокат. Твърдял, че са добри приятели и често се виждат.
— Не ми се иска да го казвам, инспекторе — отвърна Харди, — но този човек обича да послъгва… Да, разбира се… По всяко време. Успех!
Лабораторните изследвания на веществото по обувката, открита на местопрестъплението на убийството на Тери и Уилс, показаха, че то е идентично с течността, която ден преди това Тию бе събрал на мястото, където бе убит Крийд — спирачна течност, животински мазнини, фъстъци, късчета чушка, несъмнено от пиле по императорски.
Тию седеше на бюрото си и сравняваше писмения препис на показанията на свой свидетел със записаното на лентата. Докато Ръсел разговаряше с адвоката на Холидей, опитвайки се да открие следите на заподозрения, Кунео прочете доклада от лабораторията за веществото по обувката и реши да поблагодари на инспектора ветеран и да сподели с него добрите новини.
— Страхотно, а?
Тию остави доклада на масата.
— Според мен съвпадението е напълно убедително, говорим за едно и също вещество. Добра работа. Разбирам, че сте намерили и други улики в дома на Холидей.
— Напоследък имахме късмет.
— Ако човек вярва в късмета.
— Какво искаш да кажеш?
— Нищо. Просто нещата рядко си пасват така добре.
— И аз това казах на Джърсън, но какво да направя — да гледам зъбите на харизания кон? Всичко изглежда достатъчно солидно.
Тию реши да не коментира. Бе оставил настрана преписа и химикалката. Сега свали и слушалките и ги провеси на врата си. Погледна втренчено към Кунео.
— След като вчера си тръгнах от апартамента на Тери и Уилс, открихте ли нещо, което да уличава Холидей и за това убийство?
— Не пряко. Но по-късно през деня намерихме пари и бижута на Силвърман в дома му.
Тию кимна.
— Разбрах за това. Но не намерихте опръскани с кръв обувки и дрехи, нали? Нещо, което директно да го свързва с Тери и Уилс. Имаше ужасно много кръв.
— Той не се беше връщал в апартамента си. Имаше вестници от три или четири дни долу на площадката.
— А, това обяснява нещата.
— Може да е спал в бара, не зная. Или си има съучастник. — Кунео подхвана някакъв ритъм с пръсти по облегалката на един стол, който бе придърпал към себе си. — Но това е добро хрумване. Ще проверим контейнерите за смет и уличките между „Ноев ковчег“ и жилището на Тери.
— Не е възможно да ви провърви чак дотам. Не вярвам — каза Тию, облегна се назад в стола и скръсти ръце пред гърдите си. После се усмихна учтиво, пожела късмет на Кунео и се извини, че трябва да продължава с редактирането.