Типично за Холидей, помисли си той. Като че ли не можеха да се видят в някой ресторант или дори в апартамента на приятелката му. Мътните го взели — всяко друго място щеше да е по-добро и удобно от това. Разбира се Холидей не бе дал на Харди никаква възможност да спори или да предложи нещо друго.
А сега на всичкото отгоре от него нямаше и следа. Харди погледна пак назад към кулата и надолу към празното мъгливо пространство отвъд ниската опорна стена.
— Джон! — изкрещя той в пустотата.
Тръгна по посока на кулата и застана точно в средата на паркинга. Извика още веднъж. Обърна се. Почака. Сви ръцете си на фуния и ги постави пред устата.
— Хей, Джон! Ойларипи-и-и!
— Не съм чувал този вик от цяла вечност.
— Мили боже! — Харди подскочи, а когато се приземи, се извъртя и се намери очи в очи с Джон, който се хилеше.
— Откъде изникна?
— Оттук. Уплаших ли те? Уплаших те, признай си?
— Не, винаги левитирам, когато има мъгла — каза Харди и сложи ръка на сърцето си. — Боже!
— Малък подскок като този е полезен за здравето ти. Прочиства артериите.
— Е, значи са съвсем чисти вече. Сега единственото, което ми остава да направя, е да започна да дишам отново. — Харди се огледа наоколо и добави: — Страхотно място си избрал. Особено в ден като днешния. Да влезем в колата, преди да сме измръзнали до смърт. Взе ли някакво решение?
Те поеха към колата.
— Какво решение?
— Ами не зная. Какво ще кажеш за…
Харди замълча. С ъгълчето на окото си бе мярнал сив седан, който бавно паркираше на петнайсет-двайсет метра вдясно. Прозорецът откъм шофьора, който бе свален до долу, навярно събуди в него усещането, че нещо не е наред, и той инстинктивно сграбчи Холидей за лакътя.
— Какво има? — попита той.
Преди Харди да успее да отговори, колата внезапно ускори и зави наляво. От прозореца от другата страна на шофьорското място се протегна ръка. Харди може би грешеше и постъпваше като глупак, но може би след секунди щяха да са мъртви. Изборът не бе труден. Той изкрещя:
— Залегни! Залегни!
Харди приклекна и блъсна Холидей, после самият той се претърколи два пъти на асфалта. Два бързи изстрела, после още два процепиха въздуха зад тях.
Претърколи се още веднъж и се изправи, като тичаше и се препъваше — официалните му обувки се пързаляха по мократа повърхност на паркинга. Зад него изсвистяха гуми. Разнесоха се още два бързи оглушителни изстрела.
В ниската стена пред него изсвистя рикоширал куршум. Видя как сивият прах от раздробен бетон се посипа наоколо, усети одраскване по бузата си. Беше ли улучен?
Не спираше да се движи, трябваше да продължава напред.
Прескочи оградата и се затъркаля надолу по стръмнината под покрова от ниски вечнозелени храсти и къпини.
Дебелият ствол на стар кипарис спря шеметното му падане и му изкара въздуха. Ударът бе почти убийствено силен — точно в ребрата под едната му ръка, но той не спря.
Дали онези все още бяха тук? Дали му се бе сторило, че чува свирене на гуми? Дали това означаваше, че колата си е заминала?
Както и да е, той все още бе уязвим.
С усилие на волята продължи да се търкаля, за малко не припадна на склона, но не спря, докато не стигна до началото на улица „Ломбард“. Още бе сред дърветата, те му осигуряваха прикритие отгоре и отдолу.
Не можеше да се помръдне, никога повече нямаше да помръдне. Ребрата му. Беше ли прострелян, или бе в шок?
Нищо не нарушаваше тишината наоколо, мъглата го обвиваше, но вече не бе студена. Беше плувнал в пот. Дъхът му излизаше на пресекулки. Болката в счупения пръст на лявата му ръка се обади отново. Агонизираше.
Стисна кожата около устата си и вдигна ръка към очите си. По нея имаше кръв. Потърка бузата си — слаба болка, червено петно.
Внезапно усети движение някъде вдясно и отзад. Обърна се и видя Холидей да се спуска към него. Движеше се равномерно и бързо — явно не бе ранен. За секунди се озова до Харди.
— Диз? Добре ли си?
Харди опита да си поеме дълбоко дъх. Ребрата го боляха, но можеше да диша. Със сигурност не бе прострелян. Що се отнася до драскотината на бузата му, беше си нанасял и по-сериозни рани, докато се бръснеше.
И двамата се бяха изправили, изтупваха пръстта от дрехите си и хвърляха по някой поглед нагоре към хълма.