Някаква кола мина под тях по „Ломбард“ и те застинаха. Беше голям бял камион, нямаше и следа от сивия седан. Известно време и двамата не намираха думи.
Десният ръкав на костюма на Харди се държеше само на един конец и той го откъсна и го сви на топка. Ръкавът на ризата отдолу също бе разкъсан.
Холидей се протегна и го перна по скъсания ръкав.
— Ще трябва да си намеря истински адвокат. Дрехите правят човека, Диз — каза той. — Изглеждаш плачевно.
От едно място нататък нагоре или надолу по Телеграф Хил водеше само един път. Двамата решиха, че нямат желание да рискуват да тръгнат по пътя нагоре, където нападателите им може би още ги причакваха. Затова се отправиха нагоре към опорната стена, проправяйки си път през дърветата и храстите. Колата на Харди още стоеше самотна на паркинга, на три метра от тях. Той се приведе, отвори вратата, взе клетъчния си телефон и се върна до стената. Двамата с Холидей се спуснаха няколко метра надолу по склона, откъдето можеха да забележат евентуално движение по паркинга. Такова обаче нямаше.
— А, взел си си телефона. Сега какво?
— Сега ще се обадя на полицията.
— Не мисля така. Не и докато аз съм тук.
— Тогава си върви. Но аз ще докладвам за това.
— Защо? И какво ще им кажеш?
— Ще им разкажа какво се е случило.
— И после? Ще започнат разследване? Ще открият нещо по-различно от това, което вече знаеш? И ще ти бъдат благодарни за това?
— Не зная, Джон. А какво вече знам?
— Знаеш, че някой те е проследил и се е опитал да ни убие. Приятелят ти Фрийман е в болницата. Събери две и две. Бил е Панос.
— Няма да споря с теб, Джон. Ченгетата трябва да знаят това.
— И веднага ще се втурнат да помагат?
— Така е на теория.
Холидей поклати глава:
— Човече, ти си безнадежден случай.
Минаха двайсет и пет безкрайни минути, преди да се появи патрулната кола.
През това време два туристически автобуса бяха паркирали в средата на паркинга, точно на мястото, където Холидей бе стреснал Харди. Бяха пристигнали и пет-шест коли, които паркираха безразборно наоколо. Мястото изведнъж се бе превърнало, помисли си Харди, в туристическа атракция. Лек ветрец бе разпръснал гъстата мъгла и бе открил обичайната зашеметяваща гледка. Група японски туристи с дебели якета се бяха скупчили до стената, където куршумът я бе изронил в близост до предната част на колата на Харди. Те ентусиазирано се редуваха на инсталираните бинокли със заплащане и възклицаваха на гледката.
Харди изобщо не я забелязваше. Ребрата му пулсираха. Бе пуснал парното в колата и вече не му бе студено, но все още трепереше.
Като отвори прозореца и помаха, за да насочи патрулната кола, бе поразен от мисълта за целия този сюрреалистичен следобед, за това, какво се беше случило и какво прави сега.
Когато се върна от Виетнам и преди да започне да следва право, той бе работил като патрулиращо ченге заедно с Ейб Глицки. Харесваше ченгетата, вживяваше се в проблемите им, разбираше техните тревоги, предразсъдъци, методите им на работа. Ето сега двама от тях — здравеняци, които си приличаха като родни братя. Казваха се Джейкс и Уорън. На пръв поглед изглеждаха досущ като двамината от предишната нощ, когато му бяха разбили стъклото в Норт Бийч — упорити, сърдечни, отдадени на работата си и най-важното, прекарващи всеки ден на огневата линия, което ги принуждаваше да си изграждат защитна броня, да бъдат малко цинични.
Те паркираха на мястото до неговата кола, излязоха едновременно от своята и изразиха загриженост за състоянието на Харди, попитаха го дали се нуждае от медицинска помощ, на което той отговори отрицателно. Накрая Уорън извади бележник и разпитът започна.
— И така, какво се е случило тук? Диспечерът каза, че е имало стрелба. Тук ли е станало?
Заради туристическите автобуси на Уорън му бе трудно да си представи, че се е случило нещо подобно. Харди не можеше да го вини.
— Беше преди час и мястото беше пусто като зимен плаж. От мъглата не се виждаше дори на пет метра. Нямаше никой наоколо.
— Никой?
— Нямаше жива душа. — Двете ченгета се спогледаха, но изражението на Уорън не се промени. — Само аз и един мой клиент, с когото имахме среща.
Харди знаеше, че това ще му създаде проблеми, но щом бе решил да повика полицията, трябваше да им каже истината. Така работеше системата. И той им разказа за Холидей.