Когато Харди привърши, Джакман дълго остана замислен. Харди знаеше, че не бива да се опитва да прекъсне мислите му, нито пък да го пришпорва. Накрая прокурорът се поизправи и погледна Харди в очите.
— Панос?
Кимване.
— Да, сър.
Харди знаеше, че думите му едва ли са прозвучали на Джакман като добра вест. Не беше тайна, че Панос участва с дарения във всяка по-голяма политическа кампания в града, така че, който и да спечелеше, неговото влияние никога не отслабваше.
— Сериозно ли мислиш, че той стои зад тези нападения?
— Може би не лично. Но някои от неговите хора, да.
— Ще ми простиш, че казвам това, Диз, но сега ти очевидно си разстроен и аз не мога да те виня, но идеята ти звучи налудничаво. Панос не е гангстер.
— С цялото си уважение към теб, Кларънс, ще се осмеля да ти възразя — може би би искал да разгледаш част от свидетелските показания, които съм събрал. Той определено не е господин Чисти ръце.
Джакман поклати глава.
— Може би. Работата му е тежка. Всепризнато е, че тактиката му, особено когато касае хора, които далеч не са каймакът на обществото, може би понякога преминава границите на допустимото. Но ти ми говориш за умишлени убийства над обикновени граждани. Има огромна разлика и честно да ти кажа, не мисля, че Уейд е стигнал дотам. Защо да поема такъв риск?
— Може би защото Дейвид и аз сме заплаха за целия му бизнес.
— И как? Мислиш ли, че няма застраховка?
— Има застраховка.
— Тогава какво? — Последва пауза. — И ти, и аз знаем как стоят нещата, Диз. Панос сигурно гледа на това като на поредното досадно дело. Най-вероятно той няма да плати и цент от джоба си, дори делото да стигне до съда, което едва ли ще стане. Страните ще се споразумеят. Нещата не са лични.
Харди се облегна назад.
— Погледни ме, Кларънс. Нещата са станали лични. Ще се боря като дявол, за да го разоря. Искам да видя кучия син в затвора.
Джакман въздъхна.
— Добре… но все пак. Дори и да спечелиш, той просто ще се оттегли от този бизнес. И без това е на пенсионна възраст. Почивката може би ще му бъде добре дошла. — Той се премести на ръба на дивана и заговори тихо и настойчиво: — Виж, Диз, няма съмнение, че се случва нещо лошо. Първо Дейвид, после ти. Склонен съм да се съглася, че двете нападения са свързани. По дяволите, няма как да не са. Но това, че са свързани, не означава, че го е направил Уейд.
— Само че го е направил.
Джакман се намръщи.
— Ако го е направил, двамата добри и опитни инспектори, които се занимават със случая с побоя над Дейвид, ще открият нещо.
— Двама?
— Двама — отвърна Джакман, решил да използва този факт като основен коз. — Може би не знаеш, но аз самият съм ужасно разгневен от това, което се случи с Дейвид. Не мисля, че някой изобщо има представа колко съм разярен. Затова помолих Дан Ригби, шефа на полицията, да назначи още един инспектор, който да помага на Хектор Бланка. Следователският екип цяла сутрин преглеждаше под лупа мястото, а ти знаеш колко рядко се прави това за един побой. Всъщност никога. Но сега бе направено, и то защото аз поисках това. Освен това получават всичко останало, от което имат нужда. Дори съм дал на разследването служебен номер.
Това означаваше, че Джакман наистина се чувства много съпричастен към случая. Да се номерира разследване означаваше, че всички разходи, свързани с него, се заплащат от общинския фонд, а не от бюджета на който и да е полицейски отдел. Това по същество означаваше неограничени средства.
Джакман продължи.
— Така че, ако открият нещо, което уличава Уейд Панос — по дяволите, ако ще да уличава и Папата, — ще го осъдя, него или когото и да е, толкова бързо, че свят ще ти се завие. — В яда си Джакман се бе изправил. Опря се на бюрото с кръстосани ръце. — Затова, ако имаш и най-малкото доказателство, че Уейд има пръст в тази работа или в случая с Дейвид, искам да го чуя веднага.
Харди помълча. Обмисляше доколко може да бъде искрен с Джакман.
— Не става въпрос само за мен и Дейвид. И не е опит за убийство. Това е убийство. И то повече от едно.
Въпреки че търпението му бе на изчерпване, Джакман сериозно кимна.
— Слушам те.
Харди се впусна в своята теория за една голяма конспирация, която бе започнала със Силвърман, после бе продължила с Крийд, Уилс и Тери и стигаше до издадената заповед за задържане на неговия клиент. Намръщеното изражение на Джакман притъмняваше още повече при всяка следваща дума. Когато Харди завърши с предложението прокурорът да свика голямото жури, което да разследва компанията на Панос — бе сигурен, че ще открият нещо, което ще свърже най-малко някой от неговите наемници с извършените убийства — Джакман най-сетне изгуби търпение, въпреки спокойния си характер.