— Сержант Бланка.
Погледът на Бланка се спря върху него. Позна го.
— Господин Харди? Съжалявам. Мислех си, че ще се появи мъж в костюм. Какво ви се е случило, по дяволите?
— Заради това съм тук.
— Добре. Да минем отзад, за да поговорим на спокойствие.
Той покани Харди да седне, донесе му вода, като междувременно изслушваше подробностите от последните събития. Счупеното стъкло. Рапортът, който трябваше да получи от полицаите за местопроизшествието на Коит Тауър. Бланка си записа имената и си отбеляза да ги потърси. Накрая сержантът също седна.
— Значи мислите, че е бил същият човек, който е стрелял по вас?
— Двама, най-малко — отвърна Харди.
— Добре, двама, може би трима. И твърдите, че са същите, които са пребили господин Фрийман?
Харди кимна.
— Не мога да го докажа. Нямам никакви доказателства, както преди малко ми припомни Джакман. Но да кажем, че съм морално убеден, че са същите хора.
— Последния път не пожелахте да споменавате имена.
— Но ви разказах за едно дело, по което работим…
— Разбира се. — Очите на Бланка светнаха от тази възможност и той придърпа към себе си жълтия бележник, в който току-що бе записал имената на полицаите. — Казахте също, че в двайсетгодишната си практика не сте виждали някой да си отмъщава по този начин на адвокатите.
— Точно така. Но сега го виждам.
Бланка бързо огледа отчайващия външен вид на Харди.
— Значи сега ще ми кажете име?
— Уейд Панос.
Бланка реагира, сякаш бе получил плесник.
— Специалният патрул? Всъщност кралят на Специалните патрули? — възкликна той и остави химикала на масата.
— Неговите хора — особено един бандит, мисля, че му е племенник, казва се Ник Сефия.
Бланка не се нуждаеше от уточнения.
— Чувал съм за него.
— Не съм изненадан. Когато работеше за чичо си, специалитетът му беше да подхвърля наркотици на уличните момичета, но също така се знае, че е пребивал не един и двама. Сега работи в Диамантения център. Истински кротушко. — Харди най-сетне бе намерил благосклонна публика сред служителите на закона, промяната го зарадва и той се облегна в стола си. — Джакман ми каза, че имате партньор в разследването на случая Фрийман.
— Да — отвърна Бланка, — но то е едно разследване! Нямаме нито един свидетел, когото да разпитаме, а и Фрийман все още не може нищо да ни каже. — Бланка погледна към Харди, в очите му се четеше истинска тъга. — Както и да е, въпреки че следователите за втори път претърсиха мястото, не успяхме да намерим нищо. Като казвам нищо, имам предвид точно това — абсолютно нищо. Така че, ако някой не реши да направи самопризнания, така нареченото разследване е приключено.
— Мислех си, че случилото се с мен току-що ще даде нов тласък на търсенето. Ако сте двама, може би ще успеете да изровите нещо. Поне вижте дали Сефия има алиби.
Бланка скептично поклати глава.
— Това е много студена следа и ако той има помагачи, те така или иначе ще се прикриват един друг.
— Добре де, но аз не съм студена следа. Някой стреля по мен преди два часа. Може да започнете от Сефия. Може би трябва да поразпитате какво е правил през това време.
— Със сигурност трябва да го направим. Но вие не сте го видели, нали?
Харди поклати глава.
— Видях колата. Сив седан, нов модел. После забелязах оръжието, което, опасявам се, привлече цялото ми внимание.
— Да — подсмихна се Бланка, — така е с оръжията.
— Струва ми се, че исках просто да насоча вниманието ви към факта, че това, което се случи с мен, е свързано с Фрийман. Само че, разбира се, няма как да го докажа. Ако обаче вие успеете да откриете нещо — на Коит Тауър или като разговаряте със Сефия…
— Да, разбрах ви. Веднага се заемам.
Тази история определено не бе нещо, което мечтаеше да разкаже на жена си. Ако светът беше хубав, справедлив и благосклонен, тя нямаше да си е у дома този петък следобед и той щеше да може да изтича горе, да си вземе душ и да се преоблече в друг костюм или дори да си сложи домашните дрехи и да каже: „Ами понеже Дейвид го няма, работата не е в изобилие, така че реших да отделя повечко време за теб и децата“. Можеше да натъпче скъсаните си дрехи в кофата за боклук и да обясни драскотините с някой смешен анекдот за котките на еди-кой си свой клиент.
Само че Франи седеше на няколко възглавници до еркерния прозорец в дневната и учеше, така че го забеляза още от верандата. Тя стана и отвори вратата преди него.