— Какво е станало?
— Не е толкова лошо, колкото изглежда — каза той.
Двайсет минути по-късно той лежеше в горещата вана горе. Освен драскотините по ръцете и лицето, дясната половина на гърба му бе лошо ожулена и вече се подуваше, Франи седеше на ръба на ваната и тревожно мачкаше една хавлиена кърпа, докато разговаряха.
— Май съм пропуснала нещо — каза тя. — Кой в крайна сметка е застрелял Силвърман?
— Не зная. Не с точност. Може би Сефия.
— Което те насочва към Панос?
— Да, може би, ако изобщо е знаел. — Той въздъхна. — Но са били трима. И още един проблем. Същите хора са убили и Силвърман, и Крийд, нали така?
— Да.
— А защо е трябвало да убият Крийд?
— За да не каже на полицаите, че не може със сигурност да идентифицира Джон и приятелите му.
— Добре. И кой печели от това?
— Истинските убийци, които и да са те.
— Точно така. И те решават, може би по същото време, когато ликвидират Крийд, че ако отстранят Тери и Уилс, ще изглежда сякаш го е направил Джон. Трябва да е така. Ченгетата разполагат с техните три имена и не остава никой друг, освен него. Подхвърлят оръжието, с което са убити Силвърман и Крийд, и стоки от магазина на Силвърман в двата апартамента и готово.
— Но те не искат Джон да бъде арестуван.
— Не. Искат го мъртъв. Това слага край на въпросите, защото вече няма кой да ги задава. Става дума просто за отрепки, които се избиват един друг. Делото е завършено, обхваща малък кръг от хора и всички замесени са мъртви.
— Не съвсем. Оставаш ти.
Той вдигна поглед към нея и поклати глава.
— За малко да ни очистят и двамата…
— Но как са могли да разберат за срещата и че ще бъдете там заедно?
— Не мога да кажа със сигурност, но се обзалагам, че са предположили, че Джон ще дойде при мен или аз ще отида при него, затова са решили да ме следят. И всичко тръгва по мед и масло. Само дето аз ги забелязах навреме.
— Щом всичко това не е свързано с делото на Дейвид, защо тогава са го нападнали?
— Или нас и стъклото на колата. Може би двете неща са свързани.
— Това изглежда пълна измишльотина, Дизмъс. Съжалявам, че ти го казвам, но е така.
Харди скръбно кимна.
— Джакман каза същото, доколкото си спомням.
— И да подхвърлят улики в двата апартамента? Възможно ли е? Сигурен ли си, че Джон не е замесен в убийството на Силвърман?
Той се поколеба, после поклати глава.
— Не.
— Или че го е направил Ник Сефия?
Харди не отговори.
Франи стана, помачка хавлията още известно време и се упъти към вратата.
— Искам да кажа… аз също не мога да си представя Джон като убиец, но…
— Той със сигурност не е убил своя барман и приятеля му, Франи. Не би го направил. Не и по този начин. Не вярвам в това.
— Аз също — Франи се обърна с лице към него. — Може би трябва да поговориш с човека, който заема бившата длъжност на Ейб.
— Не. Няма да стане.
— Защо?
— Защото той има заподозрян, а аз съм адвокатът на заподозрения. Единственото нещо, което мога да направя, е да накарам Джон да им се предаде. Както ти споменах миналата вечер, като адвокат-защитник аз не се интересувам от справедливостта, а само от това, да измъквам клиентите си.
— Но Ейб споделяше с теб за разни случаи.
— Една от причините, заради които го харесвам. Но това вече неведнъж го е вкарвало в беля, а и той вече ми каза, че няма да обсъжда този случай.
— Може да промени мнението си, когато разбере, че са стреляли по теб. Това прави нещата различни.
Харди се размърда във ваната и неволно изръмжа от болка. Когато успя да превъзмогне болката, той каза:
— Струва си да опитам. Не мога да стоя със скръстени ръце.
Тя отново се бе надвесила над него. Седна на крайчеца на ваната и нежно сложи ръка на рамото му.
— Може и да ти е неприятно, но ми се струва, че трябва да размислиш дали да не се откажеш от това дело. Виж какво ще стане с Дейвид и продължи нататък.
Той размисли малко.
— И бездруго може да се наложи. Не съм в състояние сам да движа нещата, но вероятно бих могъл да придумам някоя от големите фирми да се заеме с делото. Много пари могат да капнат.