— Ако спечелиш.
— Винаги е така. Много ми се иска да ги прилъжа поне да направят ново предложение за извънсъдебно споразумение, да платят разходите и времето, което вече съм отработил по делото. Но не мисля, че случилото се тази сутрин имаше връзка с това. След като Фрийман е отстранен, нещата и без това ще се затлачат от само себе си. Така че сигурно е било най-вече заради Джон.
Тя потърка с ръка рамото му.
— Искаш ли да чуеш още едно неприятно нещо?
— От теб? Винаги.
Тя изрече с неохота:
— Винаги би могъл да се откажеш и от него, Дизмъс.
Той въздъхна и сведе глава.
— Не — каза накрая. — Изкушавам се от тази мисъл, а и той може би го заслужава, но не мога да го направя.
— А междувременно някой се опитва да те убие.
— Може би. Или мен, или Джон. Най-вероятно Джон.
— Много мъдро умозаключение — въпреки че разбиха стъклото на колата ни и стреляха по теб, всъщност не се опитват да те убият.
Той й се усмихна.
— Не казвам, че е невъзможно, а само, че е малко вероятно. Освен това най-накрая успях да убедя сержант Бланка да тръгне по следите на Сефия. Ако открие нещо, а се обзалагам, че ще открие, всичко си идва на мястото. Имам предвид Силвърман и другите убийства.
— Всичко си идва на мястото? И как по-точно?
— Неизбежно? — Харди се опитваше да разведри обстановката, но не постигаше кой знае какъв успех. — Какво имаш предвид?
— И как нападенията срещу теб и Дейвид са свързани с убийствата? Кое е общото помежду им? Защото от моята гледна точка има само едно общо нещо.
— И кое е то?
— Джон Холидей.
Бланка реши, че има достатъчно основание да действа, и не изгуби нито миг, след като Харди си тръгна. Вдигна телефона, получи необходимата информация и намери телефона на „Джорджия ААА“. Изтърпя няколкоминутното прехвърляне на линиите, докато най-накрая го свързаха с шефа на охраната на Диамантения център, който му каза, че днес Сефия отсъства. Беше си взел тридневен отпуск.
Добър знак, помисли си Бланка. Щом не е бил на работа, е имал възможност да подкара сивия седан и да създава неприятности. Знаеше вече къде не е бил Сефия. Номерът бе да разбере къде е бил.
Очевидното решение бе УГП, компанията на Панос, а понякога очевидните решения се оказваха верни. Деловата жена, която вдигна телефона в офиса на Панос, каза, че няма представа къде се намира Ник Сефия — той вече не работел за компанията, — но си записа номера на инспектора и му каза, че ще се опита да се свърже с Уейд и ще го помоли да му звънне. След три минути телефонът иззвъня. Беше Панос. Гласът му звучеше спокойно.
— Имате ли нещо против, ако ви запитам за какво става дума, сержант?
— Не. Исках просто да поговоря със Сефия. Опитах на работното му място, но си е взел отпуск.
— И си помислихте, че аз може би зная къде е?
— Разбрах, че ви е племенник.
— Точно така. — Последва пауза, после Панос продължи: — Допускате, че може би зная къде е? Колко племенници имате, сержант? Знаете ли къде са в момента? Ако не е на работа, може да си е вкъщи, но не зная точния му адрес наизуст, само че е близо до Гоу, струва ми се. Може и да намерим адреса и телефона му някъде в документите на компанията. Работеше при мен известно време, както най-вероятно знаете.
— Да, сър.
— Понякога брат ми Рой се движи с него. Ще го потърся на пейджъра и ще проверя. Той е на дежурство днес.
— Ще ви бъда признателен.
— Добре. Но още не сте ми казали за какво става дума.
— Мисля, че ви казах. Искам да си поговорим.
Панос се засмя:
— Извинете, сержант, но си говорим като колеги — няма нужда да ме будалкате. Питам ви за какво искате да говорите с него?
Бланка помисли малко.
— За вероятното му съучастие в едно престъпление. Жестоко престъпление.
След доста дълго колебание Панос заговори подчертано тъжно.
— Неприятно ми е да чуя това. Надявах се, че е тръгнал по правия път. Така разбрах — с новата работа и всичко останало. Той е избухлив, сержант, но е добро момче.
— Тук не става въпрос за избухливост, а който го е направил, определено не е добро момче — отговори Бланка.
Панос въздъхна.
— Божичко! Горката Роузи, майка му. Какво ли не й мина през главата на тази жена! Ще се свържа с Рой да видим дали може да ви помогне. А! И още нещо…