— Да, господине.
— Любопитно ми е как сте разбрали, че Ник е работил за мен и че ми е племенник.
— От един човек, с когото разговарях.
— Така ли? И този човек случайно да се казва Харди?
— Свидетел е. Не мога да ви кажа името му.
— Разбира се. Но може би ще ви е интересно да узнаете, че този Харди — не казвам, че е бил той — и аз сме двете страни в един голям процес. Той е адвокат, всъщност той е долнопробен адвокат, ако трябва да бъда съвсем точен. И не работи по правилата. — Около минута Панос говори за важните моменти от делото: за ищците, за някои от проблемите и за парите. Накрая завърши със сериозен тон: — Вижте, този човек има навика да си съчинява, ако нещата не вървят, както той иска. Не казвам, че може да има нещо общо с въпросите ви за Ник — племенникът ми си е буйна глава. Но Харди е известен с неетичните си методи на работа. Много неетични. Направете си услугата да поразпитате. Само ако сте чули за Ник от него, разбира се. Както и да е, исках само да ви предупредя. Чакайте обаждане от Рой всеки момент.
Рой се обади точно както бе казал Панос и съобщи на Бланка, че Ник е отишъл заедно със свой приятел в Невада, за да прекара почивните дни по казината — бил запален играч на покер, — преди да започне претовареният зимен сезон следващия месец. Рой смятал да се присъедини към тях тази вечер, щом приключи дежурството му. Предполагаше, че те цял ден ще се мотаят край бунгалото, което са резервирали, и ще атакуват клубовете чак през нощта. Рой каза на сержанта, че разполага с номера на бунгалото, ако сержантът има нужда от него.
Кодът бе 775. Невада.
— Не, Хулио Рее е на телефона, но Ник е тук. Не затваряйте.
— Ник е. Кой се обажда?
Бланка не бе разговарял със Сефия, така че нямаше как да е сигурен, че гласът на телефона е наистина неговият. Но изглеждаше немислимо някой да е организирал цялото това представление за няма и петнайсет минути, откакто бе звъннал в офиса на Панос. Това никога не би минало като доказателство в съда, но Бланка бе убеден, че разговаря с Ник Сефия и че ако е пътувал дотам с кола и не е попадал в задръстване, в момента се намира на четири часа път на изток.
Което следователно означаваше, че няма как преди три часа да е стрелял по Дизмъс Харди.
Бланка не знаеше със сигурност какво означава това за Харди. Той искаше да му се довери и дори да го хареса заради Дейвид Фрийман и заради случилото се със самия него, но внезапно вече имаше лошо усещане дори за това.
Бланка погледна към слушалката в ръката си. Това бе всичко, което искаше да научи за Ник Сефия. Затвори телефона.
Неточен изстрел.
В края на последния ден от седмицата обстановката в кабинета на Бари Джърсън в отдел „Убийства“ се нажежаваше. Малкото и задушно място бе претъпкано с едри мъже, всичките прави. Двамата полицаи от патрулната кола, която се бе отзовала на обаждането от Коит Тауът — Джейкс и Уорън, — се бяха качили горе веднага след края на дежурството си. Оттам бе започнало всичко. Знаеха, че каквото и да се беше случило по пладне на Коит Тауър — те самите гледаха доста скептично на нещата, — заподозреният в убийство беглец Джон Холидей бе участвал в него. Ако не друго, чувстваха се длъжни най-малкото да докладват за това направо в „Убийства“. Когато разбра за какво се отнася посещението на полицаите, Джърсън се обади на Кунео и Ръсел, които довършваха някаква писмена работа и се канеха да се прибират.
След като бе затворил телефона, чувайки гласа на Ник Сефия, Хектор Бланка бе прекарал интересен и пълноценен следобед в преглеждане на рапорта за случая със счупеното стъкло на колата на Дизмъс Харди и бе забелязал името на Панос да се споменава там. Реши да последва съвета на Панос и да поразпита за Харди, затова се обади на възможно най-добрия източник на информация — областния прокурор, до когото имаше неограничен достъп, откакто бе поел случая Фрийман. Характеристиката, която му даде Джакман, не можеше да се нарече блестяща и многословна:
— Добър адвокат — каза той и след малко добави, — защитник, ако трябва да съм точен.
Всъщност, когато Бланка за пръв път спомена името на Дизмъс Харди, в гласа на прокурора се прокраднаха стоманени нотки, които постепенно се изостриха. Бланка заключи, че прокурорът е ядосан, най-вероятно на самия Харди.
След този разговор той се опита да открие Джейкс и Уорън, за да ги поразпита за случилото се на Коит Тауър, и остана доста изненадан, когато сержантът от участъка в центъра му каза, че в същия този момент те най-вероятно докладват в отдел „Убийства“ на четвъртия етаж на Съдебната палата, точно над него. Каза му, че може би ще успее да ги хване и да поговори лично с тях.