— Ако позволите, лейтенант, мога да кажа нещо по въпроса.
— Добре, слушаме ви — каза Джърсън и хвърли един поглед наоколо.
Бланка, който стоеше до вратата, протегна напред някакъв лист хартия.
— Това е рапортът за друг инцидент в сряда вечерта в Норт Бийч, в който също е замесен Харди. Двамата с жена му отишли на вечеря във „Фиор д’Италия“, без обаче да хапнат нищо, а през това време някой разбил стъклото на колата им. Харди първо казал на полицаите, че има съмнения кой го е извършил, после — че няма нужда да оглеждат мястото, защото вандалите едва ли са оставили някакви следи. Признал си, че сам си е наранил ръката и кръвта по капака на колата е неговата собствена кръв — избухнал при вида на счупеното стъкло и ударил с юмрук върху него.
— Добре. И какво по-точно имаш предвид?
— Две неща, лейтенант. Първо, може да се е случило така, както изглежда на пръв поглед, но може би той си е наранил ръката, докато се е опитвал сам да разбие стъклото, и чак после е открил някакво желязо или каквото там е използвал. Както и при инцидента, днес няма никакви доказателства, че нещата са се случили така, както твърди той самият.
Всички в стаята слушаха внимателно Бланка. Той продължи:
— Второто, което искам да кажа, е свързано с въпроса на полицай Уорън защо на някого ще му хрумне да направи подобно нещо. Отговорът е, че и в двата инцидента Харди е обвинил един и същ човек — Уейд Панос.
— Уейд Панос! — възкликна Кунео и излезе от транса си. — Уейд Панос не е човек, който ще тръгне да чупи стъклата на колите. Това е най-глупавото нещо, което някога съм чувал.
Ръсел бе не по-малко разгневен:
— Искаш да кажеш, че Харди е говорил пред теб, че Уейд Панос е човекът, стрелял по него?
Той потърси подкрепа от Джейкс и Уорън, които клатеха глави.
Бланка отговори:
— Не съвсем. Каза, че вероятно не го е извършил самият Панос. Той има племенник, казва се Сефия…
— Да — вметна Кунео. — Ник.
— Само дето Ник е в Невада. От снощи. Рой Панос ми даде номера му и аз проверих. Не е имал възможност да стреля по когото и да било.
— Рой е свестен — каза Кунео.
— Познаваш ли го? — попита Бланка.
— Познавам и двамата. Те ни дадоха списъка с имена, които ни насочиха право към Холидей — отвърна Ръсел.
Този път в стаята се възцари гробна тишина.
— Мамка му! — изруга Джейкс.
След доста време, Бланка пак поде нишката:
— Ето го значи липсващото парченце от пъзела. Харди съди Панос в момента. Исковете са за милиони за щети и злоупотреби в неговите участъци. И познайте кой е другият ответник? — Никой не можа да отговори. — Полицейското управление на Сан Франциско. За небрежен надзор.
Стаята се нажежи от гнева на събралите се вътре полицаи. Когато бурята поотмина, Уорън пръв се върна на темата.
— И той е съчинил всичко това… защо?
— Виждам две причини — каза Джърсън, — първо, за да уязви Панос и да подсили позицията си пред съда. Но има и по-сериозна причина, и тук нещата наистина вонят — да се опита да убеди съдебните заседатели, че Ник Сефия има нещо общо с хората, които Холидей е очистил. Защита по Содит.
— Това пък какво означава? — попита Джейкс.
— Че го е направил някой друг — обясни Джърсън. — И може би този някой е Сефия. Харди просто трябва да посее семената на съмнението. Ако накара заседателите да повярват, че Ник е стрелял по него и по неговия клиент…
— Отрепка! — възкликна Кунео.
Говореше от името на всички в стаята.
Единодушно.
Трета част
Холидей бе взел назаем колата на Мишел и караше на юг през града по крайните улици. Харди му бе наредил за нищо на света да не си показва носа навън, докато нещата не се изяснят. Заповедта за задържането му още бе в сила. Глицки явно бе тръгнал да арестува другите, което до голяма степен щеше да оневини Холидей, а после щеше да постави пред свършен факт областния прокурор и отдел „Убийства“. Глицки твърдеше, че разполага с всички нужни доказателства. Щеше да успее. Холидей просто трябваше да почака.
Това обаче бе негова битка много повече, отколкото на Глицки или на Харди. Проклет да е, ако позволи някой друг да я води вместо него. Бяха убили двама от неговите приятели, опитаха се да убият и самия него, бяха пуснали полицията по петите му. Харди можеше да си говори каквото иска, но след всичко, което досега се бе случило, нямаше никакво съмнение, че ако успееха да го арестуват, щяха да намерят начин да го пипнат. Панос имаше връзки в системата. Бяха заложени огромни суми — те бяха убивали, за да защитят парите си, и щяха да продължат да убиват. Докато им бе необходимо. Дори в затвора.