— Може междувременно да е обядвал в ресторанта на Лу и да го е заболял корема.
Харди продължи:
— Знаел, че не е бил Сефия. Освен това не можел да погне Панос, ако не разполага с някаква веществена улика. После ме попита как така не съм споменал пред него, че съм бил с Холидей на Коит. Не съм ли допуснал, че това е от значение? И аз изведнъж се оказвам злодеят. Измислям си всичко, за да му разваля деня. Искаше ми се да му кажа: „Хей, забрави ли, че стреляха по мен? Аз съм жертвата“. Както и да е, накрая той ми казва, че ще се обади, ако изскочи нещо, но аз не тръпна в очакване.
— И вероятно добре правиш. — Глицки стана, отиде до камината и поразмести някои от стъклените слончета на полицата над нея. — И какъв е следващият ти ход?
— Затова ти се обадих. Въпреки че ми е трудно да си го призная, имам нужда от съвет.
— Стратегически?
— Емоционален, философски, стратегически, все ми е едно — отвърна Харди и се изправи с мъка, като завъртя рамо, за да надмогне болката. — Потрошиха колата ми в сряда, стреляха по мен в петък. Честно да ти кажа, малко съм притеснен.
Глицки се взря навън през щорите на прозореца. Една вена туптеше на слепоочието му. Опита се гласът му да звучи спокойно:
— Все пак ми се струва, че не става въпрос за теб, а за приятеля ти — Холидей.
— В сряда ставаше въпрос за моята кола, Ейб. Холидей го нямаше никакъв.
— В крайна сметка може и да е било случайност. Вандалщина.
— Да, като с Дейвид. — Харди замълча за миг и каза: — Стига, Ейб! Две нападения за три дни. Знаеш, че не е било случайност. Искам да проумея какво става. Не ми харесва да преследват мен и още по-малко семейството ми. Кара ме да се чувствам напрегнат. Снощи и двете ни деца плакаха, Франи мисли да не ги пращаме на училище и да заминем някъде за седмица-две.
Глицки само кимна.
— Какво? — попита Харди.
— Вече го каза. Ако си напълно сигурен, че е бил Панос…
— Разбира се, че е Панос! Който и да е бил мишената — аз или Холидей, — зад това стои Панос.
— Тогава трябва да кажеш на Дик Крол, че излизаш от играта. Поне докато Фрийман не се изправи отново на крака. Обясни му ситуацията, без да го заплашваш и без да отправяш обвинения към него или клиента му, ако това влиза в професионалната ти стратегия. Така ще се измъкнеш от положението. Прав ли съм?
— До известна степен. Може би.
— Добре. А междувременно си оправи отношенията с Бланка. Разбери какво се е случило. Най-вероятно е някакво недоразумение — знаеш как реагират ченгетата, ако им се стори, че не си напълно честен с тях. Извини се. После, разбира се, накарай Холидей да се предаде.
— Няма начин.
Глицки присви устни.
— Пак прословутата ти гъвкавост!
— Той не иска да се върне в затвора, Ейб. Веднъж вече е бил там и не му е харесало. Мисли, че Панос ще го убие.
— В затвора? — Глицки отвърна с лаещ смях. — Това е глупаво и ти го знаеш, Диз. Уейд може и да е големият лош вълк на улицата, но в крайна сметка той си остава едно наемно ченге. Няма тайни агенти в затвора, които да работят за него и да изпълняват желанията му. Имай ми вяра. Истината е, че ако някой се опитва да пречука клиента ти, той ще е в по-голяма безопасност в затвора, отколкото на улицата.
— И после какво?
— Как така после какво?
— Искам да кажа — след като се откажа от процеса и Джон влезе в затвора. Какво излиза? Че те печелят?
— За къде си се разбързал? Изчакай нещата да се поуталожат, виж какво ще стане с Фрийман, намери си нови партньори, които да ти помагат за делото по-нататък. Що се отнася до Холидей, натисни за бърз процес и го изкарай от затвора на базата на доказателства. Нали твърдиш, че има алиби за всички убийства? Ако е така, ще бъде свободен веднага след предварителното гледане на делото.
— И ще се озове отново на улицата, където пак ще се опитат да го пипнат.
Глицки се усмихна за втори път този ден — личен рекорд.
— Не може и двете, Диз — той е на сигурно място или на улицата, или в затвора.
— Какво ще кажеш за нито едно от двете? Който и да е извършил убийствата, иска да му ги припише. Ако той умре и предвид уликите, открити в апартамента му, случаят приключва.
Глицки се приближи до стола и погледна към приятеля си.
— Понеже наскоро си изживял психологическа травма и не ми се искаше да те тревожа, избягвах да говоря по темата за дребния, но заплетен проблем с уликите.