— Да, но той се опитва да ни измъкне. Затова просто ще го оставим да оправи нещата.
— Ей, Хулио, я помисли — ние се потим, а не той. Може би не си забелязал кой беше с Крийд, кой не посмя да си подаде носа при педалите.
— Както и да е. Планът е негов. И работи. Просто трябва да се успокоим. Вижда му се края.
— Аз съм спокоен.
Рее го погледна и изръмжа.
— Да бе, много си спокоен.
— Ей, кой изпусна Холидей? И Харди. И двамата. Шест изстрела. Дори не ги одраска.
Рее си го върна:
— А кой караше като последния загубеняк?
Те потънаха в мрачно и гневно мълчание. Сефия затвори очи и скръсти ръце, за да се опита да поспи още малко. След две или три минути взиране надолу към пустошта, Рее си сложи слушалките и викна:
— Хей! Михаил!
Пилотът наклони глава.
— Да!
— С колко време разполагаме?
— Колкото ни е необходимо. Имаме пратка до утре.
— Искаш да кажеш „нямаме пратка до утре“, тъп поляк! Защо не ни позавъртиш?
Михаил не разбра добре сложната и неочаквана молба, затова се обърна назад. Рее му показа със знаци, че трябва да обърне машината и да кара по-ниско.
— Пишка ли ти се? — попита Михаил.
Рее се разсмя и поклати отрицателно глава, после повтори заповедта си.
Сефия усети лашкането, промяната на посоката и височината, изправи се и отвори очи.
— Какво става? — изкрещя той към Рее, който явно не го чу. Сефия го удари по ръката и повтори въпроса си.
— Ще видиш. Малко ще се позабавляваме — отговори Рее и посочи към слушалките си: — Сложи ги. Ще ти трябват. — После изкрещя в микрофона: — Михаил! Много добре! Надолу! Надолу! Добре. Забави сега!
Пилотът остави хеликоптера да се спусне още малко косо надолу и го изправи над реката, на двайсетина метра над нея. Стръмните зъбери на каньона се извисяваха като кули от двете им страни. После внезапно дясната стръмнина на каньона изчезна и пред очите им се ширна тревиста морава, където пасяха стадо сърни. Рее разкопча колана си и рязко отвори вратата. Потупа Михаил по рамото и посочи.
— Натам! Натам!
Извади автоматичен пистолет четирийсет и пети калибър от кобура на кръста си и се обърна ухилено към Ник. Стадото от около двайсет животни очевидно недоумяваше на какво се дължи шумът над тях. Като едно цяло всички сърни направиха фал старт, после спряха и се скупчиха плътно една до друга. Михаил бе разбрал какво иска Рее и започна да кръжи над тях.
Пистолетът произведе три бързи изстрела, които заглушиха дори шума на перката. Рее избухна в силен безумен смях и стреля още два пъти, докато хеликоптерът се наклони и зави.
Стадото се бе раздвижило и се намираше точно под машината. Рее затвори вратата от своята страна, пресегна се и отвори тази откъм Сефия, с победоносен вик тикна оръжието в ръката на партньора си и посочи надолу. Сърните бяха точно под него, на дванайсетина метра, и се въртяха в кръг. Сефия кимна, стисна пистолета, прицели се с две ръце и стреля три пъти за три секунди. После пак дръпна спусъка, но забеляза, че пълнителят е празен. Амунициите им бяха свършили.
Рее обаче извади пълен пълнител от джоба на якето си и му го подаде. Сефия свали празния, хвърли го на пода и сложи новия на негово място. Прицели се пак. Сърните най-сетне бяха побягнали и Михаил ги гонеше към една горичка.
Сефия стреля. Натисна втори път спусъка, но пистолетът засече. Първият патрон беше заседнал и сега огънат стърчеше от гнездото. Сефия изруга, но киселото изражение бе изчезнало от лицето му. Двамата приятели бяха опиянени от шумотевицата и касапницата.
Останалите живи сърни достигнаха горичката и Михаил рязко издигна хеликоптера и зави назад. Рее се хвана за отворената врата и погледна надолу.
Шест сърни лежаха върху кафявата трева.
Кунео звънна на входната врата на госпожа Силвърман.
Тук, в западната част на града, бе излязъл вятър. Високи разпокъсани облаци се носеха бързо по небето, а между тях се процеждаше млечнобяла слънчева светлина. Кунео осъзна, че многообещаващото слънчево утро, което бе прекарал у дома си в Аламеда, се бе превърнало в потискащ следобед в края на есента.
Госпожа Силвърман изглеждаше изтощена, като след безсънна нощ. Все още бе в траур — с черна пола и пуловер и семпло колие от перли. След като седна пред масата в дневната и отклони предложението й да пийне нещо, Кунео постави диктофона си пред нея и подхвана стандартната проба и въведението с името си, номера на значката, датата и името на свидетелката. После помоли госпожа Силвърман да му разкаже защо се е свързала с полицията. Тя започна по същество, без да чака повторно подканване.