Превъзбуден от срещата, Кунео вървеше по тъмната алея, която водеше към преустроения гараж в близост до булевард „Силвър“, където Лиз живееше под наем. От входната врата отстрани той зърна през прозореца трепкащата светлинка на свещ, която се отразяваше по стените. Почука тихо веднъж и лампата над вратата светна.
— Кой е?
— Дан Кунео е, Лиз.
— Дан кой?
Но тогава светна и прозорецът и вратата се отвори. Тя стоеше усмихната пред него. Беше боса и носеше зелен плюшен халат за баня. Косата й не бе напълно изсъхнала и обграждаше красивото й лице с ореол от тъмни къдрици. В ръката си държеше чаша с вино. Отвътре до слуха му долетя басовият ритъм на някаква джазова мелодия. Долови аромат на тежък мускусен парфюм и несъмнено — на марихуана.
— Арестува ли го?
След час Кунео се чувстваше спокоен и отпуснат, както никога преди. Леглото представляваше матрак, сложен направо на пода, и той лежеше на него по гръб чисто гол. Едната си ръка бе сложил под главата, с другата бе прегърнал през раменете новата си приятелка. Музиката бе спряла и в апартамента цареше тишина. Изглеждаше му невероятно, но и в главата му цареше тишина. Лиз бе дръпнала завивките нагоре и лежеше притисната до него, лявата й ръка почиваше върху корема му, а кракът й бе преметнат върху неговите. Свещта обвиваше стаята в кехлибарено сияние.
— Така че някой трябва да предупреди Уейд и Рой да бъдат нащрек — каза той. — Тези момчета не се шегуват. Глицки работи в управлението, близък е с Кларънс Джакман — областния прокурор. Жена му е лична секретарка на Джакман.
— И те са комбина?
— Шефът ми не знаеше колко далеч са стигнали. Не му се вярваше, че Джакман е вътре в нещата, но сигурно е така. А това определено е заговор.
— Който цели да натопи Уейд?
— Така изглежда. Няма да повярваш как Глицки беше обработил бедната женица. Нямал ли Уейд все още ключ от магазина! Съмнявам се, че изобщо съзнаваше какво говори. Глицки обаче е знаел как да я подкокороса.
Лиз се облегна на лакът, одеялото се свлече и откри овала на гърдите й.
— Не бях чувала името на Глицки досега. Въпреки че Дизмъс Харди и Дейвид Фрийман са ми познати. Душат около нас вече от година. Не зная защо. Уейд е прекрасен човек. Миналата година на Деня на секретаря ме заведе в „Мейзас“. Трябва да му е струвало към триста долара. И ми изпращаше цветя през цялата седмица.
— Няма защо да ме убеждаваш. Той фактически ми свърши почти цялата работа по този случай.
— Скромничиш.
— Не знам дали е така, но мисля, че Уейд трябва да внимава. Глицки е упорит човек. Уейд трябва да го има предвид.
— Ще поговоря с него. Но какво би могъл да направи той? Това е проблемът, когато си свестен човек. Не можеш да ги спреш, преди да са ти причинили нещо лошо.
— Значи някой ще направи нещо.
— На Уейд? Не ми се ще да стане така.
— Не. Исках да кажа, за да бъде спрян Глицки. Областният прокурор или някой друг трябва да се намеси.
— Не мога да повярвам, че работи в полицията, а е лош човек.
— Зная — каза Кунео, — в това е проблемът.
21
С работещ двигател и пуснато парно, колата на Пол Тию бе паркирана срещу къщата на Глицки в понеделник сутринта. Когато той и Трея слязоха по стълбите малко след седем и половина, Тию изгаси двигателя, отвори вратата и излезе. Глицки спря, каза нещо на жена си и тя остана да го чака на тротоара, докато той прекосяваше улицата.
— Можеше да почукаш и да влезеш, Пол — каза той. — Щяхме да те пуснем.
— Мислех, че ще бъде по-добре, ако поговорим извън Палатата — отвърна Тию.
Тию нямаше още трийсет и пет години и Глицки осъзна, че с изключение на Марсел Лание, сега той бе най-възрастният инспектор в отдела. Спомни си как преди шест години бе изтеглил Тию от отдел „Изчезнали лица“, за да му превежда на разпита на една виетнамка, която бе майка на поредната жертва на убийство. Тогава, както и сега, лицето му бе сериозно — ако този човек имаше някакъв недостатък, той беше прекалената му сериозност. И тази сутрин бе така.