— Ричард! — обърна се към Крол.
— Диз! Как си? Мисля, че познаваш Рой Панос. Рой, това е Дизмъс Харди.
— Да — каза Рой. Усмивката му се беше изпарила. Кимна предпазливо, но нито един от двамата мъже не протегна ръка.
Крол се постара да си придаде подобаващо изражение и попита:
— Как е Дейвид?
— Опасявам се, че не е добре.
— Няма ли никаква промяна?
Харди поклати глава.
— Не изглежда никак добре, Дик.
Крол докосна ръката на Харди.
— Много съжалявам. Мога ли да ти помогна с нещо? Каквото и да е, само кажи.
— Мисля, че правят всичко, което е по силите им. Били сте в „Убийства“? — попита Харди и посочи с глава надолу по коридора.
— Какво? А, да.
Крол се засмя безпричинно.
— Проверявахме за горкия Мат Крийд. Познаваше ли го?
— Не.
— Добро момче. Истинска трагедия.
— Да — каза Харди, — запознат съм със случая.
— А, да. Съжалявам.
— Няма нужда. Не е бил моят клиент. Не го е направил той.
— Не. Разбира се. Отиваш да обясниш това на Джърсън, така ли?
— Нещо такова — студено се усмихна Харди.
— Добре тогава. Успех!
— Благодаря.
Харди се упъти към отдела, а Рой и Крол закрачиха към асансьорите. Чуваше приглушените им гласове. Внезапно Крол извиси глас.
— О, Диз!
Харди се обърна.
— По другия въпрос — започна Крол, върна се назад и понижи глас: — Не зная дали си чул. Твоята свидетелка Лабонте…
— Арета? Какво е станало с нея?
Крол направи още една-две крачки към него, опита се да каже нещо, млъкна, пак започна:
— Току-що разбрах от Джърсън. Вчера пак са я арестували за проституция. — Той сведе за миг глава. После вдигна очи и срещна погледа на Харди. — Зная, че тази седмица ти се насъбраха много лоши новини, Диз. Не искам да добавям още, но тя явно се е изморила от живота. Миналата нощ се е обесила в килията си.
Харди и без това нямаше намерение да ходи в „Убийства“, така че решението му да се изкачи по вътрешните стълби до горния етаж, където беше отделът на Глицки, не бе голяма промяна на плановете. Само че не го направи веднага.
Когато вратата на коридора се затръшна зад него, той се обърна и тежко седна на второто стъпало. Прилоша му, наведе се напред и се подпря с лакти на коленете си, облегнал пулсиращата си глава на основата на дланта на здравата си ръка.
Харди не бе станал адвокат по наказателните дела на Арета, понеже, честно казано, тя не можеше да си позволи да плати за това. Професията й беше такава, че я арестуваха поне по два-три пъти на година. Но през последните няколко месеца той бе опознал добре това момиче. Бе на двайсет и четири, чернокожа и на практика неграмотна. Тъй като нямаше сводник, тя бе съвсем беззащитна на улицата и това непрекъснато й създаваше трудности. Имаше си обаче стабилна връзка с мъж — Деймън. Тих и вежлив човек, въпреки раздърпаните си дрехи и гангстерския си вид, Деймън често я придружаваше в съда. На Харди му се струваше, че двамата са щастлива двойка, колкото и невероятно да изглеждаше на пръв поглед.
Двамата с Фрийман бяха прекарали няколко часа с нея, докато вземаха показанията й под клетва. Освен това бяха пили кафе заедно, бяха се шегували и се бяха возили заедно в колата. Тя бе честен и простодушен човек с изненадващо слънчев характер и възгледи. Нещата — понякога наистина ужасяващи — сякаш минаваха покрай нея, без да я докоснат. Сигурно бе прекарала поне двеста нощи от живота си в затвора. Бе казала на Харди, че го приема за нещо съвсем обичайно, и той й вярваше. От една страна, това й даваше възможност да си отпочине, но от друга все пак й създаваше известно неудобство.
Твърдението на Крол, че Арета „се е изморила от живота“, не се връзваше с онова, което Харди знаеше за нея. Тя дори не бе започнала да погрознява. Макар Сефия да й бе подхвърлил дрога, Арета всъщност не употребяваше наркотици. Освен ако не бе скъсала с Деймън — а Харди ги бе видял заедно и явно щастливи предната седмица, — тя бе последният човек на света, който Харди би посочил като вероятен самоубиец.
Той отвори очи и вдигна глава, после бавно се изправи на крака. Обърна се, погледна нагоре към стълбите и се зачуди дали ще му стигнат силите да ги изкачи.