— Съжалявам, че те обезпокоих Кларънс, но Трея ми каза, че може би си свободен в момента, а това, за което те търся, е важно.
Усмивката на прокурора бе застинала на лицето му. Джакман посочи с ръка към листовете, разпилени по цялото бюро.
— Свободата е нещо относително, Ейб. А и всичко е важно. Работата е важно нещо. Какво мога да направя за теб?
— Как се разбираш с Бари Джърсън?
Джакман не отговори веднага.
— Имаш предвид професионално? Както и с теб, когато бе на неговото място. Защо?
— Защото го използват. Ще се изложи сериозно. Някой трябва да му каже това, но не бива да съм аз.
— Защо не?
— Защото си мисли, че искам да седна на мястото му.
Джакман се наведе назад и подпря ръце на бюрото.
— Ти не държиш това в тайна, Ейб. Казвал си ми го поне десет пъти в последната година и половина.
Глицки седна на един стол пред бюрото на Джакман.
— Така е. Но по някаква причина той си мисли, че се меся в едно от разследванията на отдела, че се опитвам да го компрометирам и че искам да го уволнят или преместят, за да се върна аз.
— Какво те кара да мислиш така?
— Дълга история, но главно защото потърсих от него сведения за убийството на Силвърман, което се оказа свързано с още няколко други случая.
— Прав си — каза изненадващо Джакман. — Джърсън си мисли точно това.
Глицки кръстоса крака и почеса белега си.
— Говорил ли си с него?
Кимване.
— Вчера. — По лицето на Джакман не бе останала и следа от предишната топлота. — В неделя. Вкъщи. Всъщност говорих и с двамата — и с лейтенант Джърсън, и с Дан Ригби.
Глицки притаи дъх. Дан Ригби беше шефът на полицията. Джакман продължи:
— Шефът каза, че тъй като ти и Трея, а и Дизмъс, сте от близкото ми обкръжение, както той самият се изрази, може би трябва да се опитам да поговоря с някой от вас или с всичките заедно и да внесем малко здрав разум в отношенията си. Така че появяването ти тук днес в крайна сметка е добре дошло. И важно, както сам се изрази. — Официалната му усмивка пак се появи, после бързо изчезна. — Шефът спомена, че е възможно ти и Диз да бъдете обвинени във възпрепятстване на правосъдието във връзка с тази серия от убийства, за които клиентът на Диз, май се казваше Холидей, е обвиняем. Но шефът смята, че предвид професионалната ти характеристика, героичните ти постъпки в миналото и така нататък, аз може би ще успея да упражня някакво влияние върху теб и да те накарам да прекратиш тази погрешна, според него, кампания по оклеветяването на Уейд Панос.
Глицки поклати глава гневно и невярващо.
— Не е погрешна, Кларънс. Съвсем правилна е. Те стреляха по Диз. Знаеш какво причиниха на Фрийман, виждал си го.
— И го е направил Панос?
— Да.
— Сигурен ли си?
— Да, сър. Напълно.
— И на какво се основава увереността ти? На уличаващи веществени доказателства?
При тези думи Глицки се облегна назад и забоде лакти в облегалките на стола. Отстрани над челюстта му потрепваше едно мускулче.
— Имам свидетел — каза той, — който им разкри, че техните собствени улики са фалшиви. Предполагам, че заради това са те потърсили. Сейди Силвърман.
— Правилно. — Джакман наклони леко глава. — Нека те попитам нещо, Ейб. Защо намери този свидетел? Каква е ролята ти в цялата тази работа? Защо изобщо си въвлечен в това?
— Тя дойде при мен, Кларънс. Чрез баща ми. Не съм я търсил аз.
— Добре. Да речем, че е така. Говори ли предварително с нея за това, какво трябва да каже пред полицията?
— Не съм я подготвял какво да каже, ако това имаш предвид. Изслушах я и й казах да се обърне към „Убийства“.
— И не си й подсказвал, че може би някой от хората на господин Панос е подхвърлил уликите?
Глицки се сгърчи на стола, дъвчейки вътрешната страна на бузата си.
— Приемам мълчанието ти за положителен отговор — въздъхна областният прокурор. — Знаеш, че ми е неприятно да го кажа, Ейб, но някои хора си мислят, че си въвлечен в това, защото имаш лична изгода.
— Няма да удостоя това с…
Джакман вдигна ръка.
— Ако си част от отбора на Диз в този процес и ако той спечели, някои хора смятат, че ти ще прибереш доста тлъста пачка. При това за сметка на общината и полицейското управление.
— Но аз не съм част от този отбор.