— Добре. Какво ще кажеш за около петнайсет хиляди долара?
— Може и да свърши работа, но за какво точно става дума?
— Толкова изгуби той предишната вечер.
— Смятах, че ти си изгубил тази сума — изрече Харди предпазливо, сякаш се боеше да не би, да не е чул правилно преди малко.
— Така е. И двамата изгубихме, но Ник се раздели с повече. Сам имаше страхотна вечер.
— Джон, защо не ми каза това по-рано?
— Не си ме питал, Диз. Никой не ме е питал. Изобщо не сме повдигали този въпрос.
От другата страна долетя въздишка.
— Добре, кой още знае за това?
— Всички, които участваха в играта. Дочух, че ченгетата знаят. Така са се добрали до мен.
— Не ми се ще да те карам да правиш друг списък, обаче едва ли ще успея да се докопам до този на полицията.
След трийсетина секунди Харди разполагаше с имената на участниците в играта на покер и с още един въпрос. Той не затрудни Холидей повече от предишния.
— Разбира се. Хулио Рее и Рой Панос. Тримата винаги се мъкнат заедно. Обърна ли внимание, че те също участваха в играта?
— Кой е Рее?
— При мен в стаята има жена. Трудно ми е да ти отговоря направо.
— Гадно копеле, така ли?
— Точна преценка. Обзалагам се, че е бил той.
— Кой?
— Рее. Той е стрелял по нас, а Ник е карал. Или обратното. Няма особено значение.
— Но заедно с Рой Панос стават трима, нали? А това вече има значение. Три е вълшебното число.
— За каквото и да става дума, явно си разровил голяма мръсотия.
След кратко мълчание отново се разнесе гласът на Харди, този път рязко:
— Какво означава това, Джон? Правя за теб всичко по силите си.
— Не го отричам и ти благодаря от все сърце, но тъжната истина е, че каквото и да правиш, всъщност трябва да го правиш и за себе си.
— Трябва ли? Не става дума за никакво „трябва“, Джон. Чисто и просто ти правя услуга. По-добре се благодари на съдбата.
— Цуни ме отзад, Диз! Правиш го, защото заради теб се забърках в тази каша.
— Заради мен ли? Мили боже…
— Хич не се прави на ударен! Откъде започна всичко според теб? Ще ти подскажа. Не беше ли Панос човекът, който си гледаше своята работа, докато някои адвокати не решиха да му натрият носа, като междувременно понатрупат доста пари?
— Нали знаеш каква точно беше тази работа, Джон?
— Е, и? Те нарушаваха някои правила. Но на какви започнахте изведнъж да се правите вие с Фрийман? На ангели хранители на Тендърлоин? Твърдиш, че хората ти са го погнали в името на справедливостта и доброто, така ли? Друг път.
— Поговори с някой от клиентите ми.
— Говорил съм, Диз, забрави ли? Познавам повечето от тях. По дяволите, аз ти намерих поне половината клиенти. Проститутки, крадци, обирджии, до един мошеници. Да, добре, на някои им бяха подхвърлили дрога, чудо голямо. Те и без това вземат. По-добре така, отколкото да им изкарат ангелите от бой, а Панос щеше да направи това толкова лесно, колкото и да им подхвърли дрога.
— И също толкова незаконно.
— О, моля те! Престани да се правиш на света вода ненапита! Ти се намеси заради парите. Истината е, че Панос предлагаше една услуга, която ченгетата не…
— Значи вече го защитаваш?
— Не, само казвам, че и ти беше в играта. От самото начало. Спорът между вас никога не е бил нравствен въпрос, а само конфликт на интереси.
— Страхотно! Оценявам приноса ти. Значи никой не е прав? А какво ще кажеш за Силвърман? За Фрийман?
— Случайни жертви. И двамата. Неизбежната следваща стъпка, това е. Какво можеше да направи Панос — да остави племенника си да опере пешкира? Да бъде осъден на смърт? Съмнявам се! По дяволите, та той ти предложи четири милиона долара само за да се измъкне, а ти му отказа, забрави ли? Да не би да очакваш да ти изпрати поздравителна картичка?
— Мисля, че трябва да заминем — каза Мишел.
— Къде?
— Където и да е. Далеч от тук.
— И после какво?
— Не знам. Просто ще си живеем.
— Няма да живеем, а ще се крием.
Седеше на канапето пред нея. Тя беше на стола до прозореца. Пресегна се, разтвори щорите и после отново ги затвори.
— А сега не правим ли точно това?
— Няма да е задълго — усмихна й се той. — Адвокатът ми има някои идеи.
— Да бе, стори ми се, че сте първи приятели.