Харди се обади на Глицки от мобилния си телефон на път за кантората. Може би срещата на Ейб с Джакман бе минала добре.
— Не — каза Глицки.
— Дори не е искал да те изслуша ли?
— О, изслуша ме и още как, само че нищо не чу.
— Ейб, това е ужасно странно. Кларънс ни познава.
— Явно не достатъчно добре. Очевидно смята, че ние с теб възнамеряваме да възпрепятстваме правосъдието. Аз се подигравам с Джърсън, действам зад гърба му и преча на инспекторите му, за да изложа на показ неговата некомпетентност и да си върна работата. Освен това ти съдействам по делото на Панос, така че ако го спечелиш, да мога да се пенсионирам в охолство.
— Ще бъдеш ли така добър да ми кажеш как точно ще стане това? Как ще спечелиш нещо от моето дело?
— Сигурен съм, че има начин.
— Когато го откриеш, ми кажи, става ли? — Последва пауза. — И Кларънс вярва на всичко това?
— Не мога да го твърдя със сигурност. Но ние сме достатъчно затънали, за да не иска да се замесва.
— Ейб, тези хора стреляха по мен — напомни му Харди.
— Споменах му го.
— И той какво каза? По дяволите, Кларънс ме видя след това. Знае със сигурност, че не съм замесен.
— Това не е важно. Не и за Кларънс.
— Но той ни познава. Ние сме добрите. — Ала след спора му с Холидей, твърдението не му се стори съвсем точно. — Донякъде — добави той.
— И това не е. Не и днес. Днес системата работи както трябва. Както обичат да казват хората, доказателствата говорят сами по себе си. А доказателствата сочат единствено, че Джони Холидей е хладнокръвен убиец и ти си на негова страна. Което те прави един от лошите, и то не донякъде. Тъй като съм ти приятел, аз също съм от лошите.
— Само дето доказателствата са пълен въздух.
— Да — съгласи се Глицки, — и това го има.
23
Когато се върна в кантората си за трети път този ден, Харди трябваше да убие още време преди свиканото от Норма събрание в пет часа, на което той трябваше да направи обръщение към служителите на Фрийман в Солариума. Беше свалил сакото и обувките си. Отново лежеше на канапето с покрити очи и осъзна, че не разполага с никаква привидно законова основа, върху която да изгради делото си. Не бе успял да повлияе на Джакман, не му бе провървяло с инспекторите от отдел „Убийства“.
Но можеше да се докопа до тях чрез обществен натиск. Двамата с Фрийман много пъти бяха прибягвали до тази мярка и той остана малко учуден, че не се е сетил за това по-рано.
Джеф Елиът, негов приятел и автор на рубриката „Градът говори“ в „Кроникъл“, вече бе написал днешната си статия. Той каза на Харди, че ако му запази мястото за паркиране за инвалиди в подземния гараж — Елиът имаше множествена склероза, — ще се радва да се отбие, за да си разменят няколко духовити забележки, стига да е свързано с някоя сочна история. Харди слезе и остана на мястото, докато Елиът пристигна и спря на него. Само за миг журналистът сръчно се прехвърли в инвалидния си стол. Двамата взеха задния асансьор и се качиха на третия етаж.
Докато Харди поднасяше кафе и се настаняваше в един от столовете за посетители, Елиът го наблюдаваше.
— Кой те подреди така? — попита той.
Харди опита да се усмихне:
— Мислех, че го прикривам добре.
— Грешиш. Движиш се като жив труп. — Остави чашата си и попита: — Е, какво се е случило?
— Ако оставим настрана махмурлука, който е отделна история, точно за това исках да поговорим. — Внимателно се намести на стола си и продължи да очертава основните моменти от развитието на събитията. — И сега целият свят смята, че двамата с Ейб кроим незаконен заговор да хванем Панос.
— И защо по-точно да правите такова нещо?
— За да спечелим делото, по което работехме с Дейвид.
— В минало време?
— Така изглежда, но засега нека не публикуваме тази информация. — Размърда се на стола с известно усилие. — Това беше една от блестящите идеи на Дейвид, която имаше известни шансове да успее, докато той беше тук, за да преследва целта, но аз не мога да продължа сам. Не мога дори да изкарам собствените си пари, при това много по-малко, отколкото плащаме на съдружниците, които използвахме. И то още преди свидетелите ми да започнат да измират. При това в затвора.
Разказа на Елиът подробностите за Арета Лабонте и завърши с думите:
— Официалната версия обаче е, че се е самоубила.
— Но ти смяташ, че по някакъв начин това е работа на Панос.