— Не знам точно по какъв начин, но да.
— Има ли свои хора в затвора, на които плаща?
Харди вдигна ръка:
— Знам. Звучи невероятно.
— Добра преценка.
— Още по-невероятно е обаче всичко да се представя като съвпадение. За Дейвид добре. Може би дори за случилото се с предното стъкло на колата ми. Но стрелбата по мен, смъртта на Арета? Някой стои зад всичко. Не е просто случайност.
Елиът бе извадил бележника си и си водеше записки.
— Добре, имаме делото на Фрийман. Панос иска да те извади оттам.
— Той вече го направи, Елиът. Постигна го, когато премахна Дейвид.
— Но нямаш доказателства.
— Никакви.
Елиът щракаше с химикалката си.
— Какво? — попита Харди.
Елиът поклати глава.
— Опитвам се да проумея връзката между твоето дело и всички тези убийства, като се започне от Силвърман. Не ми изглеждат свързани.
— И в двата случая са дело на Панос, Джеф.
— Не твърдя, че не са. Много ми се иска да вярвам, че е така. Само ми кажи как, това е.
Харди се отпусна тежко на стола, пое дълбоко въздух и започна отначало. Десет минути по-късно беше изложил всички факти. Притисна слепоочията си с дясната си ръка, въздъхна за последен път и погледна Елиът:
— Не си мисли, че не си давам сметка колко зле звучи всичко, Джеф. Но не го е направил Джон. Не той е счупил предното ми стъкло. Не е наемал никакви горили да стрелят и по двама ни. Това е дело на Панос и на бандата му. — Поизправи се на стола и настойчиво се наведе напред: — Не мога да накарам никой да ми повярва. Как да ги спра, преди отново да опитат да направят нещо подобно?
Елиът беше подпрял чашата си неподвижно върху ръкохватката на инвалидния стол. Беше престанал да си води бележки. Отпи от кафето си, за да спечели още няколко секунди.
— Чуй ме, Диз, вярвам ти. Така стоят нещата помежду ни. Разбираш ли? Така. Безрезервно доверие. Щом казваш, аз ти вярвам. Това достатъчно ли е?
Харди кимна.
— Добре. Но сега остава въпросът какво мога да сторя, за да ти помогна. Много бих искал да го направя, най-малкото защото историята е страхотна.
— Ами напиши я. Престъпен бос баламосва общината. Току-виж си спечелил „Пулицър“.
— Би било много забавно — отвърна Джеф, — но преди това ми трябва нещо дребно, което една обективна страна, например редакторът ми, да приеме като доказателство, че тук има нещо вярно, а не само предположенията на един адвокат-защитник, който иска да отърве клиента си. Не се засягай.
— Не, разбира се, не се засягам.
— Става дума за убийство, Диз. За много и ужасни убийства. А Уейд Панос не е някой дребен гангстер. Ако публикувам част от тази история без някакво доказателство… знаеш какво ще се случи.
— Какво ти трябва?
— Не много — каза Елиът. — Но ти градиш огромна постройка. Ще ми е нужна някаква мъничка непоклатима основа от безспорен факт.
Харди отново изложи всичко и изтъкна различните пропуски в полицейското разследване — подхвърлените пръстени в дома на Холидей, показанията на Сейди и тяхното тълкуване от страна на Кунео, несъвпадащия номер на елегантна италианска обувка, проверката от страна на Тию и убедеността му в алибито на Холидей.
В края на разказа му Елиът се бе намръщил:
— Неприятно ми е да го кажа, но нищо от това не става за доказателство.
Харди беше станал от стола и кръстосваше кабинета си. Думите на Елиът го накараха да се закове пред дъската за забиване на стрелички.
— Едва ли са пипали толкова чисто. Ако някой може да обискира домовете им…
Елиът обаче поклати глава:
— Кой? И защо? Трябва ти нещо, от което да започнеш. — Затвори бележника си. — Може би следващия път ще допуснат грешка.
— Може би следващия път жертвата ще съм аз, Джеф. Или Ейб. И може би следващия път ще уцелят точно. Не искам да има следващ път.
— Разбирам те. — Елиът гледаше към прозореца. Смрачаваше се. Погледна часовника си и каза: — Не че искам да избягам, но трябва да тръгвам. Дороти много се сърди, когато закъснея за вечеря.
Навън в асансьора Харди натисна копчето за подземния етаж, след това излезе в коридора. Когато вратата започна да се затваря, Джеф придвижи количката си малко напред и я спря. Вдигна очи към Харди.
— Добереш ли се до едно-единствено доказателство, веднага ми се обади, чу ли?