В Солариума се бяха събрали трийсетина души. Някои, като Греъм Русо и Ейми Ву бяха приятели на Харди. Други — например Норма и Филис — в най-добрия случай бяха учтиво враждебни. Останалите представляваха истински микрокосмос от света на възрастните. Възрастта им варираше вероятно от двайсет до шейсет и няколкото години на Филис. Един бърз поглед разкриваше присъствието на всички основни етнически групи и на почти еднакъв брой мъже и жени. Харди оцени като ирония на съдбата факта, че Фрийман, който смяташе заразителната и неудържима политическа безукорност на Сан Франциско за толкова неприятна, колкото и всякакви налагащи я мерки, беше напълнил кантората си с такава невероятно разнообразна група хора.
Докато Харди, приведен и изтощен, се придвижваше към мястото на оратора, той доби известна представа за очакванията на залата. Може би в другия професионален аспект на живота си беше аутсайдер, но тук почувства силно и неочаквано приемане, примесено с истинска гордост, че е свързан с тази група от надарени хора. Не беше част от тях, но очевидно се ползваше с уважението им — всички се бяха събрали, за да го изслушат. Някой затвори вратата и само след минута залата притихна. Харди застана начело на продълговатата маса, потърси очите на Норма, Греъм, Ейми и на още неколцина и заговори с обичайния си тон:
— Всички ние бяхме нападнати. Всички се чувстваме жертва на насилие и изпитваме гняв. Всички се страхуваме от предстоящите събития — било утре, било следващата седмица или след това. Всички сме работили здраво над проекти и дела, които сега може би ще се наложи да зарежем, и се питаме какъв е бил смисълът на часовете, прекарани в усилна работа. Мога само да ви кажа, че стойността на нещата, които правим, се крие в това, да ги правим възможно най-добре, а дали ще продължим, няма голямо значение.
Знам, че всички се надяваме и се молим нещата тук да се нормализират. Но трябва да сме подготвени за вероятността да не стане така.
Затова истинският въпрос е как всички ние ще се справим с несигурността и с променящия се ред. Единственото ми предложение е да потърсим утеха в семействата и приятелите си, във вярата си, ако имаме такава, и в работата си. Ако всичко свърши утре — което е възможно, — ще ни остане поне удовлетворението, че сме направили всичко по силите си да съхраним едно велико наследство с лоялност и на нужната висота. В случай че нещата се променят, ще бъдем не по-малко подготвени да се справим с тази промяна, защото ще сме запазили духа си. От друга страна, ако ежедневието възобнови нормалния си ход, ще бъдем много горди от факта, че не сме се отклонили от пътя си дори в най-тежките и мрачни моменти.
24
Трея и Ейб Глицки седяха в колата си, която тя бе паркирала близо до дома им. От последните й думи излизаше, че защитава Кларънс Джакман, а Ейб не беше в настроение да слуша подобни неща.
— Значи вместо това обвинява мен и Диз.
— Не е останал с впечатлението, че е направил това.
— Значи не е внимавал.
— Ами, той е политически обвързан. Не ме гледай така, подкрепям те напълно — каза тя. — Просто ти обяснявам позицията му. И честно казано, не я одобрявам. Самата аз съм ужасно ядосана. Какво друго очаква от теб да направиш?
— Това е лесно — да стоя настрана от всичко.
— Можеш ли да го направиш? Искаш ли?
— Не знам — отвърна той. — Все си повтарям, че този случай не е мой. Че няма нищо общо с мен.
— Само дето са стреляли по Диз.
— И са пребили Фрийман. И вероятно има нещо общо с онази проститутка, която се обеси. А никой не се опитва да ги спре.
— Но това все още не го прави твоя работа, нали? — Тя се пресегна и докосна крака му. — Не те критикувам, наистина те питам.
Положи ръка върху нейната.
— Добре, ето как стоят нещата според мен: Диз твърди, че делото е почти приключило. Нападенията над Фрийман, над Арета и вероятно над Диз са свършили работа. Да приемем, че са го извършили Ник Сефия и хората му. По този въпрос всичко около тях е ясно. Не са ги хванали, но заплахата е отминала. Не е необходимо да правят нищо повече. Затова мога да оставя нещата така с чиста съвест, не е моя работа. Следиш ли мисълта ми?
— Да.
— Но от друга страна, къде е мястото на Холидей в картинката? Това не е приключило и няма да свърши скоро. Дори да изключим онзи, който е убил всички, като се започне от Силвърман, което ще рече Крийд, Уилс и Тери, пак трябва да премахнат Холидей, ако искат да са спокойни. Може би и Диз.