— А може би и теб.
Глицки подръпна ухото си.
— Добре, може би и мен. Но това не променя фактите. Ще се наложи да опитат да очистят Холидей. А вероятно след това и Диз. Затова, ако мога някак да помогна да бъдат спрени, не бих могъл да не участвам.
— Не — въздъхна тя. — И аз не виждам как би могъл.
— Тогава какво следва? Да играем по правилата? По чии правила?
— Знам, знам.
— Исусе, Рой, това трябваше да бъде най-обикновена чистка, помниш ли? Бум-бум, и край. А сега какво стана, мамка му!
Намираха се във вътрешния двор на Уейд, където той довършваше поредния пъзел. Повикал бе брат си у дома, след като Лиз му бе казала за новата връзка, която бе научила от приятеля си — че някакъв си лейтенант Глицки, който преди бил шеф на отдел „Убийства“, а сега се оказваше доста близък с вдовицата на Силвърман, се е досетил, че пръстенът не е бил откраднат по време на обира у Силвърман.
— Защо им е трябвало да вземат някакви си пръстени, глупаци с глупаци! Нямаше нужда от пръстените, защото и без тях всичко е идеално. Какво са си въобразили?
Рой се връщаше от смяната си и все още беше в униформа. Беше неспокоен и нащрек, както се чувстваше често в присъствието на интелигентния си и властен по-голям брат.
— Казах им същото, Уейд, съвсем същото. Парите и кесията, това е всичко. Но според Хулио пръстенът щял да направи нещата по-убедителни.
Уейд направи гримаса.
— Хулио е глупак. Смахнат идиот.
— Не е толкова лош. Просто е искал да помогне.
— Не ми ги пробутвай тия — сряза го Уейд. — Видя ли какво направи малкият негодник на Фрийман? Казах му да отстрани стареца от работа за няколко дни и може би да го накара да се замисли какви ги върши, а той какво направи? Направо го уби.
— Не знаех за това. Фрийман мъртъв ли е?
— Не съвсем. Още не е. Но не защото Рее не е опитал да го очисти. — Поклати глава с отвращение. — Казвам ти, този тип ужасно ме плаши. Не знам защо Ники се движи с изверг като него. Видя ли какво направи с двамата педали, като няколко изстрела щяха да свършат същата работа? И дори по-добра. После им давам възможност да довършат нещата, обаче изпускат Холидей, за бога! А щом той умре, край на всичко. — Панос забеляза нещо на масата пред себе си и постави в ъгъла на пъзела един голям сегмент от вече свързани парченца. — И сега бъркотията е пълна. Отървахме се от когото трябва, а се оказва, че има още трима и единият е лейтенант от полицията. Боже! Кога ще свърши всичко, Рой? И как?
Рой изтри длани в ръкохватките на стола си.
— Както винаги, Уейд. Трябва ни някакъв план. Ще свърши с Холидей. Ще се появи — в дома си, при адвоката си или в затвора, — все някъде ще се появи. След това ще си отиде и вече никой няма да се чуди дали е бил виновен, или не.
— Ами адвокатът?
— Когато Холидей си отиде, кой ще му плаща? Защо да му пука?
— Ами ако му пука? Ако и на този Глицки му пука?
— Няма, престани да се тревожиш.
— Все някой трябва да се тревожи.
Рой се насили да се усмихне.
— Стига, Уейд, знаеш как става. Тези момчета гледат на Холидей като на работа, за която им плащат. Харди и Глицки имат семейства, за бога. Ако някой от тях случайно си навие на пръста да се разрови, ще ги сплашим и те ще захвърлят всичко като горещ картоф. Може дори да побързаме да го направим, за да ги отстраним от пътя си.
— Как точно ще ги сплашим? Ако им навредим, само си търсим белята. А ако Рее участва, до края на живота си ще трябва да разчистваш след него.
— Не смятам да нараняваме никого. Само да ги накараме да се замислят.
Уейд вдигна ръка:
— Не ми казвай. Не искам да знам как. Просто го направи.
Харди тъкмо си тръгваше след вечерното си посещение в болницата, когато дойде Роук. Беше облечена делово и го осведоми, че целият следобед трябвало да бъде в съда. Животът продължаваше, няма как. Попита как са нещата тук и има ли промяна.
Нямаше нищо ново и двамата отново се озоваха седнали на единствената маса в магазина за подаръци. Роук отбеляза възможно най-мило и загрижено колко ужасно изглеждал Харди и колко потиснат звучал. Хранел ли се добре? Спял ли? Трябвало да се грижи по-добре за себе си.
— Старая се — заяви той. — Но междувременно трябва да реша един проблем и се надявам да ми помогнеш.
— Стига да мога — кимна тя.