Той пое дълбоко въздух и каза:
— Знам кой е пребил Дейвид. Името Ник Сефия говори ли ти нещо?
Говореше и. Роук си спомняше предишният побой „по погрешка“, когато през лятото Сефия се обърнал и повалил Фрийман на пода пред съдебната зала.
— Сигурен ли си, че е той?
Харди се замисли за миг и каза:
— Без всякакво съмнение, а скоро и ти ще се убедиш.
— Добре. Какъв е проблемът?
Разказа й накратко за взаимодействието си с Бланка, осведоми я за разговора между Джакман и Глицки, след това доведе нещата до Силвърман и Холидей.
— Във всеки случай — заключи той, — Бланка започна добре, но напоследък не е особено склонен да си разваля спокойствието заради мен. Някой го е убедил, че го използвам, за да отърва Холидей.
— Но някой е стрелял по теб.
— Ако човек е склонен да го повярва. — Той сви рамене и продължи: — Не мога да обясня всичко това, Джина. А към теб едва ли ще се отнасят с неприязънта, която явно сме си спечелили двамата с Ейб. Ти си годеница на Фрийман. Виждала си Бланка тук. Той ще говори с теб.
— И какво искаш да кажа или да направя?
Харди се усмихна на думите й.
— Преди всичко да отнесеш едно послание. Когато казах на Бланка, че може би знам кой е стрелял по мен — беше около два часа след случилото се, — той провери Сефия и установи, че се намира в Невада, на четири часа път.
Роук замислено свъси вежди.
— Което го поставя извън играта.
— И Бланка реши същото. Аз самият смятах така, докато Джон Холидей не изтъкна, че Ник може да ползва хеликоптера на Диамантения център. Четирийсет и пет минути до границата.
Роук явно очакваше да чуе още нещо, но накрая каза:
— Извини ме, че разсъждавам като адвокат по защитата, но понеже го правя цял живот, нека ти кажа, че дори Ник да е имал достъп до хеликоптер, това не означава, че той е стрелял по теб.
— Не, разбира се, но означава поне, че обвиненията ми не са безпочвени. Не обвинявам Панос и хората му просто ей така, което явно смята Бланка. Според мен Бланка и Джакман наистина искат да разберат кой причини това на Дейвид. Аз твърдя, че е Сефия. Ако ти споменеш за инцидента между Дейвид и Сефия миналото лято или пък за заплахата на Крол към Дейвид от нощта преди… да се случи всичко това, може би ще се вслушат в думите ти и поне ще повикат Сефия на разпит. Ако има бог, възможно е Бланка да ми повярва достатъчно, за да издейства заповед за обиск.
Роук беше зареяла поглед нанякъде.
— За какво мислиш?
— Моля? О! — Вдигна лявата си ръка с пръстена с диамант. — Просто си представях как щях да се чувствам днес. Омъжена за него. — Усмивката й беше не по-малко измъчена от тази на Харди. — Със сигурност не по този начин. — След това рязко каза: — Да, разбира се, че ще го направя, ще се срещна с Бланка или с когото кажеш. На работа ли е сутринта?
— Да.
— Добре. — След това вниманието й се насочи към нещо друго. — Може ли да те попитам нещо? Откъде знаеш?
— Какво да знам?
— Че е бил този Сефия. Имаш ли доказателства?
Въпросът й явно улучи болно място — долови напиращите чувства у Харди. Пресегна се и докосна ръката му.
— Не ми се сърди, Диз. На твоя страна съм, но въпросът е основателен.
— Сигурен съм. Джеф Елиът ме попита същото.
— Е, и?
— Честно казано, започва да ми писва от този въпрос. Знам, че е бил Ник. Какво се очаква да направя — да го чакам да убие още хора, докато намеря доказателства, че е изтрепал тези?
Тя пое дълбоко въздух.
— Боя се, че краткият отговор гласи „да“. Ако е убил и други хора или е виновен за побоя над Дейвид, бог ми е свидетел, че мечтая за едно подобаващо отмъщение. Но въпреки това, трябва да…
— Значи ако стрелят по теб, не бива да отвърнеш, така ли? — прекъсна я Харди.
— Не. Стрелят по теб, а ти отвръщаш по посока на изстрела — това се нарича самозащита, както знаеш по-добре от всеки друг. Успееш ли да убиеш стрелеца, стават две неща: доказваш, че той е държал пистолета, и си отмъщаваш. Но не може да стрелят по теб, ти да решиш кой може да е извършителят, да отидеш в дома му и да го застреляш два дни след това. Защото какво ще стане, ако е вероятно и дори е почти сигурно, че това е бил твоят човек, но после се окаже, че не е?
— Случаят тук не е такъв.
— Така ли? И къде е разликата? — Отново докосна ръката му. — Искам само да ти попреча да си навредиш, Диз. — Помълча и добави: — Просто трябва да се добереш до нещо, това е. Ако не за закона, поне за себе си. Трябва да знаеш. Да си съвсем сигурен.