Харди поклати глава и тихо изруга. Отново се възцари мълчание, което накрая наруши отново Джина:
— Хрумна ми нещо ужасно — каза тя.
— Това ми е любимото. Казвай.
— Имам ключ за апартамента на Дейвид. — Тя започна да гради предположения: — Ако някоя вещ на Дейвид се озове в джоба на Сефия, например, и Бланка я види, това може да е достатъчна причина за обиск. Не мога да повярвам, че го казвам.
— Направят ли обиск в дома му, ще го спипат — каза Харди, прегърнал идеята. — Подхвърлената вещ само ще им помогне да влязат. След това ще имаме истински доказателства — например, петна от кръв по дрехите му, а според мен ще има много такива, — за да го арестуват.
— Точно така. Просто ще помогнем за един законен обиск.
Двамата се спогледаха, обзети от тръпката на почти незаконна любов, докато се питаха какво ли е да не играеш по правилата. Да победиш тези престъпници в собствената им игра.
Най-сетне Харди се отказа.
— Прекрасна идея Джина, но може би не трябва да го правим.
— И бездруго не бих могла.
— Сигурно и аз не бих могъл.
— И това е добре — заключи тя. — Затова сме различни от тях.
— Точно така. Ако не го направим както трябва, няма да бъдем по-добри от тях. Има ли нещо в картинката, което не е както трябва?
Вечерта не беше сред най-хубавите в живота на Харди и Франи, а сега, след спешното и нехарактерно обаждане на Глицки, който каза, че двамата с Трея ще дойдат, за да обсъдят какво да правят, положението едва ли щеше да се подобри. Намираха се в кухнята, един час след вечерята, на която децата се бяха поразмекнали, защото най-сетне бяха осъзнали, че по баща им е стреляно и че той е пострадал сериозно по време на инцидента.
Може би не разбираха какво точно се е случило, но съзнаваха, че е нещо много лошо. Чичо Моузес и леля Сюзан бяха останали до късно предишната нощ, а Ребека и Винсънт бяха заточени с по-малките си братовчеди в задните стаи, докато възрастните пиеха и спореха. Сутринта майка им и баща им почти не си говореха — дали щяха да се развеждат? Защо някой искаше да нарани баща им? Наистина ли се опитваха да го убият? Какво щяха да предприемат? Какво щеше да направи татко? Дали щеше да се опита да узнае кой е извършителят и да го прати в ареста? Какво предприемаше полицията? В опасност ли бяха?
За Харди беше трудно да отговори на всички тези въпроси, особено след като Франи не му помагаше особено. Все още беше бясна заради създалото се положение, наистина предимно на брат си, но освен това трябваше да се справя с бурната реакция на децата още от шест часа сутринта, когато препилият й съпруг отдавна вече беше отишъл на работа. Страхове и сълзи. Какво щеше да стане с тях? Ами ако татко умре? Защо се случваше всичко това?
— Не искам да живея така — заяви Франи. — Не разбирам как тези хора успяха да ни причинят това.
Говореха съвсем тихо, за да не тревожат допълнително Винсънт и Ребека, които си пишеха домашните в съседната на кухнята стая. Харди усещаше как напрежението в къщата отеква във всеки звук.
Прекоси кухнята и прегърна съпругата си. Тя се притисна към него.
— Не знам какво да направя — призна тя. — Чувствам се толкова безпомощна.
— Точно затова ще дойдат Ейб и Трея. Четиримата ще измислим някакъв план.
— Но аз не разбирам защо полицията и най-вече Кларънс Джакман не ти вярват. Това ме влудява. Не си направил нищо нередно.
— Точно това е най-нелепото. Според Джон Холидей всичко е започнало заради мен. Заради мен и Дейвид. — Съгледа невярващото изражение на Франи и обясни: — Защото сме преследвали Панос.
— Моля? — Франи не искаше да слуша подобни безсмислици. — Той е навредил по един или друг начин на десетки граждани. Не ти си започнал всичко.
— Опитах се да му изтъкна този факт. Очевидно господин Панос може да прави каквото си иска, а ако някой като мен му потърси сметка, сам си е виновен.
— Джон наистина ли каза това?
— Приблизително.
— Това направо ме вбесява.
— Явно и ти си лош човек. Както и да е, опитах се да му обясня, че може и да не съм идеален пример за нравственост, но поне действам в рамките на закона, а всички минали и настоящи действия на Панос са противозаконни. Наречи ме луд, ако щеш, но разликата е съществена.