Реши да опита същата история, която беше дала резултат първия път.
— Наглеждам апартамента на Джон, докато го няма.
— Така ли? Може ли да видя някакви лични документи, моля?
Потърси в горния джоб на камуфлажната си риза и извади калъфчето с шофьорската си книжка, която той взе, разгледа внимателно и я показа на партньора си. Другият носеше куфарче. Беше нисък, тъмнокож, добре облечен и имаше туфичка косми под долната устна. Тию й върна калъфчето, огледа я от глава до пети и явно остана доволен от нещо.
— Добре, нека ви попитам пак — какво търсите тук?
— Нали ви казах, че…
Той клатеше глава отрицателно, спокойно, но решително. Посочи мрежестата торба в краката й.
— Тази чанта е пълна с мъжки дрехи, а оттук ми се струва, че виждам и една чекова книжка. Което ме кара да смятам, че сме ви хванали, когато сте се готвели да извършите кражба.
— Не! Не е така. Наистина — умолително се обърна тя към двамата мъже подред. — Вижте, имам ключ — извади го от предния си джоб. — Джон ми го даде. Не съм влязла с взлом. Той ми е приятел. Наглеждам нещата му.
— Дрехи — отново посочи Тию.
Тя бързо съобрази и обнадеждено каза:
— Пера му ги. Оставя ми ги в коша. Тъкмо ги носех обратно.
— В тъмното? В един часа през нощта? Страхотна приятелка сте, няма спор. Да не очаквате да ви повярваме?
— Е, той ми плаща, разбира се. Не много, ама…
— Знаете ли, че има заповед за арестуването на господин Холидей? По обвинение в убийство?
— Аз… знам. Чух за това. Но трябва да е станала грешка. Джон не би наранил никого.
— Знаете ли къде е?
— Не. Имате предвид сега, нали?
Тию се обърна към другия мъж:
— Според теб сега ли имах предвид, Лен? С това впечатление ли остана?
Другият мъж кимна и кратко изстреля към нея:
— Той имаше предвид сега.
— Не. Нямам представа къде е. Искам да кажа, че точно затова дойдох. Не съм го чувала от дни, почти от седмица. — Изведнъж очите й светнаха: — Вижте, бях в къщата и в петък — изломоти тя. — Тогава тук имаше други полицаи.
— Какви други полицаи?
— Онези със заповедта за обиск. Показаха ми значките си. Един бял и един чернокож.
— Кунео и Ръсел — отбеляза другият.
— Добре. Те разговаряха ли с вас?
— Както и вие. Провериха ми документите. Всичко.
— Защо сте идвали?
— Тогава по същия повод като сега, после идвах за вестниците на Джон.
— Забелязах, че все още са отвън.
Тя поклати глава.
— Само от последните три дни. Смятах да ги взема на излизане и да ги изхвърля.
— И сте казали всичко това на инспекторите Кунео и Ръсел?
— Да, ако така се казват.
— И те ви пуснаха да си вървите?
Тию беше в небрано лозе.
По-рано вечерта в дома на адвоката Харди, приятел на Глицки, Тию беше казал на лейтенанта, че ще дойде тук с Фаро. Рискът му се стори разумен. Но явно онова, което твърдяха всички, беше истина — че никое добро дело не остава ненаказано.
А на теория това пътешествие до дома на Холидей трябваше да бъде точно това — добро дело, макар и съпроводено с елементи на личен интерес. Глицки, Харди и съпругите им бяха наистина разстроени от проблема с Панос. Тию от години не беше виждал Ейб толкова сърдит, а Трея — която по мнението на Тию беше въплъщение на здравия разум, търпението и доброто настроение — беше още по-разгневена.
Същата сутрин Тию се бе обърнал към Глицки със своя проблем. Вероятно точно затова Ейб беше толкова скъп приятел и наставник. Идването тук щеше да бъде решение и за двамата, а също и за Харди. Тию остана с впечатлението, че Глицки и Харди бяха стигнали до решението си след сериозни спорове помежду си и явно никой от двамата не изгаряше от щастие, че единствената им възможност е да открият доказателства, които свързват Сефия, Рой Панос и Рее с тези убийства. Явно и двамата биха предпочели открит сблъсък с тези хора, но в края на краищата бяха служители на закона и трябваше да действат в съответствие с него.
Накрая Харди предложи Тию да дойде тук с Лен Фаро и да свалят отпечатъците от пръсти. Криминалистите вече бяха проверили местата, където бяха открити уличаващите доказателства от магазина на Силвърман. Бяха снимали вещите по местата им и бяха свалили отпечатъците от тях. Но не бяха направили цялостен оглед на мястото — чиниите в мивката, бравите на вратите, аксесоарите в банята.