— Стига да не пипа нищо повече. Оставете пощата — нареди й той.
Мишел чу думите им, но не знаеше дали да им вярва. Тию й махна с ръка, все едно беше дете:
— Карайте внимателно.
— Наистина ли? Може ли да си вървя?
Тию нетърпеливо кимна.
— Благодаря ви. Искам да кажа, извинете ме. Аз просто…
Забеляза мрежестата чанта в краката си и се наведе да я вдигне. След това мина покрай двамата полицаи и излезе през входната врата.
26
След като получи лекарско разрешение да се върне на работа след осемнайсетмесечното си възстановяване, Глицки не беше отсъствал нито един ден. По време на една много ранна закуска обаче — бебето още не се бе събудило — той казваше на Трея, че днес би могъл да прекара времето си много по-полезно на открито.
— Обаче искаш ли да чуеш нещо забавно?
— Повече от всичко.
— Чувствам се виновен заради това.
— За кое? Че си взимаш почивен ден ли?
— Че се преструвам на болен, когато не съм. Никога досега не съм го правил.
— Шегуваш ли се? — остави тя препечената си филийка. — Нито веднъж?
— Нали ти казах, че е забавно.
— До сълзи. Само че май и аз не съм го правила. Нищо чудно, че сме толкова хубава двойка. Сигурно сме единствените такива двама души в Америка.
— А това ми създава проблем. Надявах се да ме посъветваш какво да кажа, като се обадя, но явно и ти не знаеш.
— Едва ли е нещо определено. Звъниш, оставяш съобщение…
— Да, но нали трябва да съм болен. Дали да не се опитам да звуча окаяно, например?
— Нима ще усетят някаква разлика от друг път?
Глицки се намръщи престорено.
— Това беше жестоко.
— Защото съм в жестоко настроение.
Това беше вярно от предния ден, малко след срещата на Глицки с Джакман. Глицки смяташе, че Трея е доказала себе си като една от най-великите мърморки на света.
— И аз не съм решила дали да се включа — заяви тя, — имам предвид по принцип. Как се осмелява този човек да се държи така с теб?
— Не беше лично.
— Точно това имам предвид, Ейб. Би трябвало да е лично. До голяма степен дължи работата си на теб и Дизмъс.
— Може и така да е. Но не ние ще сме причината да я запази. — Глицки взе резен пушена сьомга, нави го на руло и го пъхна в устата си. — Знаеш ли, като дете смятах, че сьомгата е най-прекрасната храна на света. Ядеш ли сьомга, значи си преуспял като филмова звезда. Ако някой ми беше казал, че един ден аз, едно най-обикновено ченге, редовно ще нагъвам пушена сьомга у дома, нямаше да му повярвам. А я ни погледни сега. Понякога просто не мога да повярвам.
— Това беше много ловко, но те хванах. Искаш да отклониш разговора от Кларънс, обаче на мен ми се ще да си излея душата още малко.
— Направи го, ако искаш, обаче вината не е само негова. Двамата с Диз наистина не разполагаме с нищо и реакцията на Кларънс вероятно е основната причина да решим да се поровим, а не просто да обвиняваме. Освен това, ако Уошингтън или Ригби (съответно кметът и шефът на полицията) му звънят през почивните дни, за нас ще е полезно да узнаем докъде се простира влиянието на Панос. В известен смисъл факта, че ми натри сол на главата, се оказа много добър стимул. Може би дори целта му е била точно тази.
— Не се съмнявам.
Той сви рамене.
— Както ти проницателно отбеляза, той си играе политическата игра. В момента властта е в ръцете му и Кларънс е най-добрият областен прокурор, който сме имали от години. Затова иска да запази поста си и аз не го виня. Залогът е твърде голям.
— И целта оправдава средствата?
— Понякога. Невинаги. Според мен самият Кларънс се опитва да намери нужното равновесие. Ако с Диз успеем да намерим нещо, което наистина ще разплете този случай, той ще се вкопчи в него с две ръце.
— Наистина ли смяташ така? След всичко, което причини и на двама ви?
— Несъмнено.
Трея дъвчеше мълчаливо и отпиваше от чая си.
— Добре, ще отида на работа. Обаче сам да си прави скапаното кафе.
В осем без петнайсет Глицки показа значката си на пазача на паркинга на Диамантения център. В десет без петнайсет двамата с Харди все още бяха в колата на адвоката, на едно от най-хубавите места отстрани на входа и точно срещу улицата към Диамантения център на „Джорджия ААА“. Харди все още имаше болки. Току задрямваше над волана, докато Глицки не го тупна по раменете: