— Панос.
Беше Рой, пеша и облечен в униформа. Спря пред голямата двойна врата, погледна часовника си, отиде до ъгъла, огледа се в двете посоки, след това се върна до вратата и отново погледна часовника си. Беше на не повече от двайсетина метра от мястото, където бяха паркирали. Плъзнаха се надолу на седалките в очакване на бъдещите събития. Не чакаха дълго. Двама мъже, които идваха от паркинга, минаха на около метър и половина от прозореца на Глицки. Той отново бутна рамото на Харди и му ги посочи. Сефия в дълго до прасците черно кожено палто и Рее с черни плътни памучни панталони и светъл прилепнал пуловер, който беше пъхнал в панталона си.
Приближиха се към Рой, който ги чакаше на вратата. Без да губи време, той веднага заговори оживено и нахъсано, като размахваше ръце.
— Следващия път ще донесем от ония микрофони, които правят записи от разстояние и ще запишем всяка тяхна дума — заяви Глицки. Харди не отговори, затова Глицки поясни: — Това беше шега, Диз.
Харди продължаваше да мълчи. Просто седеше и наблюдаваше тримата от отсрещната страна на улицата. След като снова напред-назад няколко минути, Рой очевидно изчерпа агресията си и срещата свърши внезапно, както бе започнала. Той продължи да обхожда участъка си, а Сефия и Рее минаха през двойните врати на Диамантения център и изчезнаха вътре.
— Е, явно всички са замесени в нещо, но ние вече знаем в какво — каза Глицки. — Много ми се ще да вляза вътре и да си разменя няколко думи с Ник.
— С какво ще помогне това?
— Не знам. Може би с нищо. Но ще ми е забавно да му пусна въдицата. Да ръсна някоя клевета за майчиното му наследство или нещо подобно. Да видя дали ще се опита да ме ръгне пред очите на толкова свидетели.
— Радвам се, че отново кроиш планове да се забавляваш. Не смятах да го споменавам, но тази сутрин не си особено духовит събеседник.
— Да, обаче снощи всички идеи бяха мои.
— Като стана дума за това, някакви новини от Тию?
— Още е рано — поклати глава Глицки. Очите му нито за миг не изпускаха двойните врати, а сега кимна в същата посока. — Виждаш ли? И бездруго нямаше да имаш време. Наведи се.
Нямаха причини за тревога. Сефия носеше обикновена хартиена торба и двамата с Рее минаха на една ръка разстояние от тях, но бяха увлечени в разговор и изобщо не забавиха крачка.
— Сега какво? — попита Харди.
— Господа, запалете двигателите.
Готови бяха. Глицки погледна през рамо и каза:
— Добре.
Харди ги остави да подминат, възкликна:
— Това е колата! — и се залепи зад тях.
— Коя кола?
— Сивият седан. Колата, която караха, когато стреляха по мен и Джон. Тези копелета са толкова нагли, че дори не използват кола под наем или някоя таратайка. Можеш ли да повярваш?
Глицки беше извадил бележника си и записваше номера. В момента се движеха на запад по „Гиъри“, доста по-назад, но без коли помежду им.
— Като стана дума за забавления, ако изобщо успеем да извадим заповед за обиск, може да е забавно да поровим из тази кола.
— Ето, пак забавления — отбеляза Харди, но мускулите на гърба му се напрегнаха. Не изглеждаше като човек, който се забавлява.
Следваха колата, докато лъкатушеше по еднопосочната улица, след това се насочи на юг по „Ван Нес“, после по „Мишън“ до Двайсет и първа улица, където зави надясно и най-накрая спря до тротоара пред добре поддържана самостоятелна викторианска къща. Харди мина покрай тях, докато двамата мъже слизаха от колата. Нямаше никакъв книжен плик, а Сефия вървеше, пъхнал и двете си ръце в джобовете на черното си палто.
Харди спря няколко къщи по-надолу.
— Какво е това? — попита той.
— Не знам. — Глицки обаче си записваше адреса. — Може да е явка на наркоманите. Не знам — повтори той.
Не чакаха дълго, вероятно десетина минути. Когато двамата излязоха от къщата, Рее носеше куфарче. Отново потеглиха и преследването продължи.
По обяд, когато се върнаха на паркинга пред Диамантения център, бяха направили четири подобни спирания от „Мишън“ до Дайъмънд Хайтс и след това до един разкошен дом с импозантна порта в Сейнт Франсиз Уд. По това време Харди и Глицки вече бяха заключили, че каквото и да бяха намислили момчетата, явно не ставаше дума за кашер. Нямаха много време да споделят теориите си. Бяха паркирали до една товарителница и чакаха двамата мъже да се върнат на паркинга. Харди тъкмо беше изключил мотора, когато погледна в огледалото за обратно виждане и каза: