— Така че все още нося основната отговорност за местопрестъплението — излъга ги той, — и знам, че вие, момчета и — той погледна в бележника си — Рой Панос сте оказали съдействие на инспекторите, нали така?
— Донякъде — отговори Сефия. — Най-вече Рой.
— Да, с него вече се оправих. — Тию бързо подмина темата за Рой. Не искаше да го питат какво точно означава, че се е „оправил“ с него. — Но те споменаха и вас двамата.
Сефия погледна към Рее — въпрос. След това сви рамене.
— Просто говорихме с тях няколко пъти.
— Но никога не сте ходили заедно с тях, така ли? Влизали ли сте в апартаментите на Тери или на Уилс?
— Защо да влизаме? — попита Рее. — Да не би някой да е казал, че сме влизали? Защо не попитате тях, другите инспектори?
Тию се правеше на наивен:
— Днес не са в управлението, разпитват свидетели, а мен ме помолиха да приключа със случая. Вижте, опитваме се да разберем от съседите и от други хора кой е влизал и излизал от жилището. Въпросът ми е много прост. Някой от вас двамата влизал ли е там преди?
Рее погледна Сефия, след това двамата впериха погледи в Тию.
— Разбира се, че не.
Пипна ги. Извади касетофона си и те нямаше как да му откажат да запише отговора им. След това, към края, той пусна примката.
— Между другото — поде той с все още пуснат касетофон, — някой от вас да е влизал в апартамента на Джон Холидей?
Глицки скита из центъра на града още около час, а мислите му скачаха от внезапно възникналия спешен случай на Харди към одисеята на Сефия и Рее, на която бяха станали свидетели. Накрая се озова в „Дейвид Делис“, където седна на бара и си поръча сандвич с пастърма и газирана вода. Погледна часовника си. Изгаряше от нетърпение да узнае, но искаше да даде на Харди време да се погрижи за проблема. Каквото и да беше, явно бе сериозно, но ако той имаше нужда от компанията или от помощта на Глицки, щеше да го помоли още в колата.
Отново погледна часовника си. Ако изгълташе сандвича си набързо, можеше да се върне в участъка навреме, за да поеме поне половината работен ден. Можеше да каже, че се е почувствал по-добре и не е искал да остава у дома, след като не е сериозно болен. Щеше да е добър пример за останалите полицаи.
— Не — каза той на глас. Рязко стана, свали сакото си и го провеси на облегалката на стола, за да запази мястото си. Позвъни в работата на Трея от платения телефон, но на личния й номер се обади друга жена, което го накара да сбърчи вежди. — Опитвам да се свържа с Трея Глицки.
— Съжалявам, но я няма. Лейтенант Глицки ли се обажда?
— Да.
— Трея си тръгна, лейтенант. Помоли да ви предам, ако се обадите, че трябва да се приберете или поне да позвъните у дома възможно най-бързо. И че трябва много да внимавате.
— Да се обадя вкъщи ли?
— Така каза. Тръгна си много набързо. Каза, че ще опита да ви остави съобщение на пейджъра.
Той затвори, бръкна в джоба си за монети в мига, в който забръмча пейджърът, и набра домашния си телефонен номер.
— Трея, аз съм. Кажи ми, че Рейчъл е добре.
Когато Трея овладя гласа си, в него все още се четеше опасно силен гняв.
— Добре е, но според мен трябва да си дойдеш.
— Какво има?
— Сигурно ти би го нарекъл заплаха. За Рейчъл.
— Каква заплаха?
— Нейна снимка. Полароидна снимка, която вероятно е направена вчера, ако съдя как са облечени с Рита. Рита я държи на ръце на стълбите. Някой е оградил Рейчъл с червено.
Глицки изведнъж проумя какъв е бил проблемът на Харди и причината за паниката на Франи. Тя също бе получила наскоро направена снимка на децата си. Съобщението беше недвусмислено, значението му беше съвършено ясно. Знаем къде са децата ви. Можем да се доберем до тях, когато си поискаме.
Оттеглете се или те ще загинат.
27
Едно изследване на пръстови отпечатъци почти винаги се прави първо от компютър, който сравнява данните с база данни на известни престъпници. В този случай, тъй като Тию имаше предвид конкретни хора, беше помолил Фаро да сравни отпечатъците, които бяха взели от жилищата на Холидей и на Тери и Уилс, с тези на Рее, Панос и Сефия.
Тию получи резултатите малко преди три и половина и реши, че въпреки движението лесно ще успее да се върне до Съдебната палата и да отнесе новините на Джърсън, преди лейтенантът да се прибере у дома след работа. Надяваше се най-напред да сподели новината с Глицки, но когато се отби на петия етаж, установи, че някогашният му наставник отсъства по болест — невероятно. Тию не знаеше да се е случвало подобно нещо, докато инспекторът работеше в отдел „Убийства“. Имаше обаче домашния му телефонен номер и понеже в отсъствие на Глицки явно никой не си вършеше работата, затвори вратата зад себе си и се обади от телефона върху бюрото.