— Сам?
— Да, сър.
— Кой свали отпечатъците?
— Лен Фаро, но той просто изпълняваше. Нямаше никаква представа за какво точно става дума. Никой не знае и за записа на твърдението. Абсолютно никой.
Джърсън тежко въздъхна.
— Добре. И така, къде чу за тези така наречени подхвърлени доказателства?
Тию се размърда на стола си.
— Не помните ли, сър? От изявлението на Сейди Силвърман. Дан Кунео не повярва, но аз си помислих, че…
— Никой не повярва, сержант. Никой не подозираше подхвърлени улики у Холидей. — Поклати глава с дълбоко неудоволствие. — Продължавай, какво казваше?
Тию продължи, но вместо одобрението на Джърсън, започна да долавя растящото му нетърпение и дори гняв.
— Работата е там, сър — заключи той, — че на практика тези отпечатъци от Рее и Сефия доказват, че двамата са били в дома на Холидей. А те категорично го отрекоха. Единственото обяснение е, че са били там, за да поставят уликите.
Джърсън преметна крак връз крак и облегна лакти върху бюрото с компютъра.
— Опитвам се да схвана какво искаш да постигнеш, сержант. Наистина се опитвам. Може би съм малко заслепен от гняв, задето самоволно си решил да разследваш тези случаи, които бях възложил на други инспектори. Но — вдигна ръка той, — разбира се, ако беше открил някое димящо дуло, нещата щяха да са различни. Много по-лесно щях да си затворя очите.
— С цялото ми уважение, това наистина е димящо дуло.
— Явно точно това не успявам да прозра. Разполагаш с изявленията на Рее и Сефия, че не са ходили в апартамента на Тери и Уилс, но не разполагаш с техни отпечатъци от това местопрестъпление.
— Не съм и очаквал да намеря такива, сър. Били са там, за да ги убият и или са почистили всичко, или, което е по-вероятно, са носили ръкавици.
— Но фактът си остава — няма отпечатъци на мястото, където твърдят, че не са били. Не мога да разбера какво значение отдаваш на този факт.
— Отдавам значение на факта, че има техни отпечатъци в жилището на Холидей, където също отричат да са ходили. Не знаеха, че ще ги питам за това, преди да включа касетофона, затова глупаво излъгаха.
Джърсън въздъхна дълбоко и театрално.
— Сержант, тези мъже са играли заедно покер няколко пъти през последната година. Може напоследък да са престанали — не знам за това, — но със сигурност са били в една компания, много вероятно в дома на господин Холидей. Сега просто ще заявят, че са те излъгали. Знаели са, че Холидей е заподозрян в убийство и не са искали да ги свързват с него.
Джърсън вече беше затиснал касетата със записа под едно преспапие на бюрото с компютъра си.
— Но, сър, самият факт, че… — Тию направи пауза. — Трябва да признаете, че най-малкото това изглежда доста подозрително. Сефия и Рее трябва да бъдат подложени на сериозен разпит. Така смятам — добави той.
Най-накрая лейтенантът сякаш преодоля някаква бариера. Облегна се и въздъхна продължително.
— Може би си прав — отбеляза той. — Не знам защо ти се противопоставям така. Твърдението ти има смисъл. Просто този случай е голямо главоболие още от първия ден. — Джърсън вдигна ръка към главата си и отново въздъхна. — Трябва да отскоча до тоалетната. Веднага се връщам.
Тию се приведе напред, облегнал лакти на коленете си и заровил глава между ръцете. Разбира се, беше предвидил възраженията, които направи Джърсън. Нищо не беше просто. Добре, но нима се случваше за пръв път? Според Тию работата беше там, че всяко добросъвестно ченге щеше да има достатъчно въпроси, с които да обсипе Сефия и Рее, и с основание да ги направи заподозрени за многобройните убийства. Дори и само за да избегне шумотевицата около неправомерния арест на Джон Холидей, след като очевидно съществуват много възможни тълкувания на уликите.
Но до тази вечер, допреди малко, Джърсън беше удобно сляп за тези деликатни моменти. Разполагаше със заподозрян, с улики и със заповед за арест, защо, по дяволите, трябваше да продължава да търси?
Лейтенантът се върна, настани се във въртящия се стол и направи знак на помирение:
— Извини ме, че се държах като упорито магаре, Пол. Всъщност е много хубаво да имаме толкова инициативен инспектор. Със сигурност няма да е излишно да вкараме тези двамата в стаята за разпит и да ги запишем как се потят, нали? Ако се огънат… — Джърсън грейна и потърси погледа на Тию. — Но ще бъда по-спокоен, ако включим Дан и Линкълн. Какво ще кажеш?