Батист се пресегна през масата и докосна ръката на Глицки.
— Слушаш, но не ме чуваш, Ейб. Не е проблем. Наистина. Нито за Бари, нито за мен. — Отдръпна ръката си. — Казвам само за в бъдеще да бъдеш по-внимателен, защото нали не искаш хората — не само Бари — да тълкуват погрешно постъпките ти? Това е всичко. Хората са докачливи. Знаеш за какво говоря.
— Това казах и на баща си тази сутрин.
— Ето, виждаш ли!
— Да. Но после си рекох — какво пък толкова, хайде да се напъхам в устата на лъва. Бях напълно откровен с Бари. Не пришпорвам нито него, нито някого другиго.
— Никой не казва такова нещо.
— Лание, Тию, Евънс (все инспектори от отдел „Убийства“) — всеки от тях би открил това, което им поискам, но не ми се щеше да действам зад гърба на Бари. — Обясненията го изтощаваха. — Мислех си, че така баща ми поне малко ще се успокои, това е всичко.
— Разбирам, Ейб. Разбирам. Зная и колко силно искаш да се върнеш в отдела. И като приятел съм длъжен ясно да ти кажа, че това не е начинът да постигнеш целта си.
— Дори не ми е минавало през ума.
— Не съм го и допускал. Просто исках да сме наясно помежду си. Опитвам се да ти дам ускорение и няма да ни бъде от полза, ако се държиш така, сякаш си хукнал за финален спринт.
Глицки поклати глава.
— Дори не съм направил втората обиколка, Франк. Но за протокола — наистина съм готов за друго назначение.
— Опитвам се, Ейб. Наистина. — Той допи кафето си. — Мислиш ли, че можеш да изкараш още един-два месеца?
Глицки остави своята чаша.
— Ако един-два не означава много повече от четири.
4
За инспекторите Дан Кунео и Линкълн Ръсел нощта се бе оказала дълга и бе привършила малко преди зазоряване, затова на следващата сутрин те се появиха на работа чак към десет часа. Когато пристигнаха, откриха, че като по чудо само след шест седмици са получили съвпадение на резултатите от ДНК теста по едно от най-важните си дела — за изнасилване и убийство, затова първата им спирка бе видеотеката, където работеше Шауон, на когото поставиха белезници. Когато приключиха с бумащината около ареста и бяха готови да се свържат с Уейд Панос, оставаше не повече от час дневна светлина. Въпреки че заради упорития дъжд светлината и сега не бе много.
Административните офиси на всички дейности на Панос не се намираха на територията на Трийсет и втори участък в центъра на града, а на няколко километра по на юг на ничия земя, в близост до почти неизползвани кейове и полуизоставени складове, простиращи се край брега под Чайна Бейсин. Кварталът включваше още един участък, Шейсет и трети. Той беше на светлинни години от модерните пристанища като залива Маккоуви, появили се до Бей Бридж заедно със съживяването на Ембаркадеро и поради притегателната сила на парка „Пакбъл“.
Кунео паркира до бордюра точно пред едноетажната кутийка с гипсова мазилка и с плосък покрив и провери още веднъж адреса.
— Възхищавам се на хора, които не прахосват пари за излишна парадност.
Нито еднокрилата стъклена врата, нито големия панорамен прозорец подсказваха какво се крие вътре — бяха матирани в черно и имаха вътрешни щори. На стената до входната врата позеленял месингов надпис съобщаваше, че сградата е седалище на Бизнес г…упи…овка УПГ. Кунео погледна към партньора си.
— Може би „Рото-Рутър“ са имали нужда от „р“-то и са го откраднали.
Ръсел нямаше представа какво има предвид партньорът му, но не възнамеряваше да пита. Той слезе от колата и се намираше на крачка зад Кунео, когато влязоха. Вътре бе по-просторно, отколкото изглеждаше отвън. Вратите на няколко кабинета се виждаха надолу по коридора зад добре обозначената рецепция. Хубава тъмноока млада жена, облечена в дебел бял пуловер с качулка, спря да работи на компютъра и се усмихна за поздрав.
— Мога ли да ви помогна?
— Абсолютно — каза Кунео, показвайки всичките си зъби.
Ръсел делово застана пред партньора си и се легитимира.
— Ние сме от отдел „Убийства“. Снощи говорихме с господин Панос в заложната къща на Сам Силвърман. Той ни очаква.
— А, да. Вие сте двамата джентълмени, които се обадиха по-рано, нали?
— Да, един от нас е — каза Кунео и после доуточни: — джентълмен.
— А! Това е добре. Напоследък джентълмените са дефицитна стока.
Кунео протегна ръка: