— Инспектор Дан Кунео. А това е инспектор Ръсел. Излишно е да ви казвам първото му име.
Тя пое ръката му.
— Лиз Балмър. Приятно ми е да се запознаем — рече и премести погледа си към Ръсел, — и с двамата. — После усмивката й изчезна и тя преглътна нервно. — Ще му съобщя, че сте тук.
Кабинетът му бе впечатляващ, издържан в делови стил. Стъклена преграда точно под тавана изпълняваше ролята на матиран прозорец и бе съчетана с голяма масичка за кафе пред дългия кожен диван до едната стена. Останалите мебели — няколко стола и още една малка кушетка — бяха от хром и кожа. Поставени в рамки снимки показваха Панос редом с куп знаменитости — кмета на Сан Франциско, полицейския комисар, двама сенатори, рок звезди и прочее — и заемаха почти цяла стена.
— Това са всички, които са идвали тук — каза Панос.
Кунео изучаваше списъка с играчите на покер у Силвърман. Той стоеше отстрани на огромното бюро на Панос и с два пръста барабанеше в ритъма на темата от „Бонанза“ по плота на масичката за кафе пред себе си.
— И адресите са тук — отбеляза той. — Много хубаво.
Панос кимна.
— Исках да ви спестя малко досадна работа.
Както и снощи той бе облечен в униформа. От голямата чаша с кафе до дясната му ръка се виеше пара.
— Единият от играчите е Ник Сефия — посочи той с пръст. — Ще го видите, той ми е племенник. Всъщност работеше при мен.
— Откога покерът е законен? — попита Ръсел.
— Да познавате някой от отдела за борба с порока, който има желание да се пребори с това? — попита Панос. — При положение, че много от тях играят. Както и да е, оказа се, че Ник познава всички, които са играли в сряда. Пет са, с него — шест. Което означава, че това е вашият щастлив ден.
Кунео спря да барабани.
— Как така?
Панос отпи от кафето.
— Просто няма да се наложи да разговаряте с всички.
Ръсел се премести напред към ръба на дивана.
— И как по-точно ще избегнем това?
— Започнете с Джон Холидей. Чували ли сте за него?
Кунео вдигна глава.
— Не и след Тумстоун. Чух, че е починал. — После добави: — Защо трябва да сме го чували?
— Имаше проблеми с правосъдието преди няколко години. Писаха по вестниците.
— Какво е направил? — попита Ръсел.
— Имаше аптека, „Холидей Дръгс“. Това нещо да ви подсеща?
Кунео погледна въпросително към Ръсел, после вдигна рамене:
— Не. И по-нататък?
— Стана му навик да изпълнява рецепти без много-много да се интересува дали са подписани от лекар, или не. Когато го надушиха, бяха записали на видеокасета хора, които си попълвали рецептите направо на тезгяха пред него.
— Кога точно е било това? Струва ми се, че ми е попадало нещо на тази тема — каза Ръсел.
Панос се замисли за кратко.
— Преди година, година и половина.
— Не е ли още в затвора? — попита Кунео.
— Изобщо не е ходил в затвора. Намери си мастит адвокат, който сключи извънсъдебно споразумение с прокуратурата, и обвинението бе сведено до нарушаване на професионалната етика. Осъдиха го на няколко часа общественополезен труд и му отнеха лиценза. Това е всичко. На практика се измъкна.
Кунео пак раздвижи пръсти. Увертюрата към „Вилхелм Тел“ — та да дум, та да дум, та да дум-дум дум.
— Мислите, че Холидей е стрелял?
— Казвам само, че можете да си спестите неприятности, ако поговорите първо с него. Ако успеете да го намерите трезвен. — Панос пак сръбна от кафето. — Брат ми Рой работи сега в Трийсет и втори. Може би ще ви бъде полезен.
— Вие продължавате да сте самата услужливост.
Ако Кунео целеше да раздразни Панос, опитът му се оказа безуспешен. Шефът на Специалния патрул не се обиди, само разпери ръце с дланите нагоре.
— Харесвах Сам Силвърман, инспекторе. Много го харесвах. Казвам ви просто, че с удоволствие ще ви предоставя всичко, което би ви помогнало да откриете убиеца. Ако не желаете, ваша воля.
— Как би могъл да ни помогне брат ви? — попита Ръсел.
— Рой ли? Той е помощник-патрул като Крийд снощи. Работи в района, познава играчите.
— Играчите на покер? — поинтересува се Ръсел.
— И тях. Но аз говорех по-общо. За цялата мрежа.
— Винаги ли е в Трийсет и втори?
Панос кимна към Кунео.
— Предимно. Харесва оживлението. Може да ви спести някои неприятности, това е. Знае къде да намерите Холидей, без да обикаляте много-много.