Кунео перна списъка с играчите.
— Защо точно Холидей? Нещо друго, освен далаверата с рецептите?
— Предишната вечер е загубил шест хиляди долара в магазина на Сам.
Тази цифра накара Ръсел да вдигне рязко глава.
— Шест хиляди?
— Така ми каза Ник.
— Дошъл е да играе с шест хиляди в джоба? — Кунео подсвирна.
Ръсел бе на същата вълна:
— Откъде има толкова пари?
— Има бар, „Ноев ковчег“ — каза Панос и посочи на север. — Пак в района на Трийсет и втори. Същинска дупка, но може би продават доста пиене. Както и да е, имал е тези пари в сряда и е загубил всичко.
— Знам го „Ноев ковчег“ — каза Кунео. — Дали брат ти не би се срещнал с нас, за да ни каже, каквото знае?
— Още сега ще му се обадя да уредя нещата — отвърна Панос.
— Шест хилядарки! — възкликна Ръсел още веднъж.
— Да, точно така — каза Панос. — Има мотив да си ги върне обратно. Не мислите ли?
Те караха обратно към центъра сред сумрачния дъждец. Въздухът бързо свистеше през редината между предните зъби на Кунео в ритъм с пръстите му, които барабаняха по волана. След десетина пресечки Ръсел не издържа и каза:
— Изследвали ли са те за свръхактивност, Дан?
Партньорът му го погледна.
— Не. Защо?
— Защото може би не го съзнаваш, но ти никога не спираш.
— Не спирам какво?
— Да издаваш звуци. Тананикаш, потропваш и така нататък.
— Така ли? Майтапиш ли се?
— Не. Наистина. Сега например правеше това — Ръсел му показа, — и потропваше по волана в същия ритъм.
— Така ли? Мислех си за онези с покера.
— Снощи беше „Volare“, а преди малко в кабинета на Панос — ту „Самотният рейнджър“, ту „Бонанза“, ту нещо с пръстите. — Ръсел повтори ритъма върху контролното табло. — Не че се оплаквам, но ти през цялото време правиш нещо подобно и се питах дали не би могъл да се контролираш.
Кунео ускори и мина през едно кръстовище. Погледна пак към Ръсел.
— През цялото време ли?
Ръсел се позамисли.
— Почти.
Кунео се намръщи.
— Мисля, че, както и ти каза, го правиш, когато съзнанието ти е заето с нещо друго. Когато сме само двамата — хубаво, но пред свидетели…
— Да, разбирам те.
Изминаха в мълчание още няколко пресечки. Накрая Кунео пак се обърна към своя партньор:
— Можем да си измислим някакъв сигнал, с който да ми даваш знак, че пак съм започнал. Да си подръпваш ухото или нещо такова.
— Да, бих могъл.
— А когато сме си само двамата, просто ми казвай.
— Не искам да те следя през цялото време.
— Напротив — ще ме следиш! Правиш ми услуга.
— Добре, ще видим.
Бяха изминали още няколко пресечки и бяха попаднали в подгизналото петъчно задръстване две-три пресечки на юг от улица „Маркет“, когато Ръсел отново се обади:
— Дан, пак го правиш. „Калифорнийски момичета“.
Клинт Тери надушваше неприятностите на мига. И този път ги усети веднага. Обикновено Рой Панос и сам стигаше, за да възникне някакъв проблем, а тази вечер беше с подкрепление. Без съмнение бяха ченгета, надушваше ги. Ченгетата винаги носеха със себе си неприятности.
Видя ги в огледалото на бара. Спряха до вратата и огледаха залата. Поспряха се там и размениха няколко думи. Направиха оглед на помещението с един-единствен използваем прозорец, който гледаше към салона за масажи „Парижко докосване“ на отсрещната страна на улицата. Другият прозорец бе покрит с шперплат. Столовете бяха закрепени неподвижно за пода. Барът бе целия набразден и покрит с прекалено много слоеве лак.
Клинт Тери бе висок около метър и деветдесет и тежеше близо сто и четирийсет килограма. Като млад бе почти звезда, тогава животът криеше прекрасни обещания. Като най-добрия американски защитник в Мичиган той бе изкарал половин сезон с „Пекърс“, преди двама от противниковия отбор да го бяха притиснали от двете страни и той да бе счупил на три места десния си крак, което, както се изрази Боб Костас по националната телевизия, бе адски готин номер. В шоупрограми като „Най-гадните моменти в американския футбол“ все още няколко пъти годишно излъчваха записа на последния миг от кариерата му на професионален състезател.
Когато бе на двайсет и четири и с кариерата му на футболист окончателно бе свършено, Тери се премести на западното крайбрежие, където никой не го познаваше, и се зае да изследва своята сексуалност. Бе дочул, че в Сан Франциско са по-толерантни към алтернативните модели на поведение, отколкото където и да било другаде, и това се оказа вярно. За да се издържа, започна работа като бияч в „Кондора“, стриптийз клуб в Норт Бийч. Нещата вървяха добре, докато почти три години по-късно, в неуместен изблик на ентусиазъм, той блъсна един чуждестранен турист прекалено силно и бе обвинен в убийство.