Записа си, когато тя приключи с дългата рецитация.
— Кафе, кашкавал, картофи, копър. Стоки, започващи със „к“, разбрах. Нещо друго?
Кратко затишие. После Франи каза:
— А! И кабарчета.
— Разбрано, Клара. Ще се видим след час.
Харди затвори телефона. Премести наскоро сложената в рамка снимка на жена си по-напред и по към средата на бюрото и й се порадва малко. Чертите на лицето му се посмекчиха, крайчетата на устните му леко се извиха в усмивка.
На снимката се виждаха главата и раменете на Франи. Направил я бе наскоро в дома им, в една неделна сутрин през циганското лято. За пръв път Ребека и Винсънт бяха прекарали предната вечер всеки у свои приятели, Франи тъкмо бе наместила кервана от стъклени слонове върху полицата над камината в дневната. На снимката очите й излъчваха палави искрици, усмивката й всеки момент щеше да разцъфне. Онова, което не се виждаше на снимката, бе, че те току-що бяха правили любов на пода на дневната, което определено не се случваше всеки ден. Фотоапаратът бе до креслото на Харди, той го беше грабнал, бе я извикал по име и я бе запечатал на лентата.
— Пак се занасяш по жена си, а?
Бяха го хванали на местопрестъплението.
— Изживяваме втора младост.
— Браво! — Дейвид Фрийман стоеше до вратата и държеше по една голяма чаша вино в двете си ръце. Той се придвижи предпазливо през кабинета, постави едната чаша на бюрото на Харди и я побутна към него. — „Шатоньоф дю Папе, Кюве де Женерасион“, деветдесет и девета. Прекалено добро е, за да не го споделиш с някого, а долу всички хлапета работят.
— Може би и аз работя.
Възрастният мъж поклати глава:
— Не е много вероятно по това време, в петък вечерта. Познавам те. Вече си приключил. — Той бе минал зад Харди. — А! Нова снимка. Наистина е много хубава. Обаче съм изненадан от факта, че ти е позволила да я показваш на публично място.
Харди се направи, че не разбира:
— Какво приказваш? Защо ще ми забранява?
Фрийман го изгледа съучастнически:
— Може би защото под това прекрасно и невинно лице се крие едно голо тяло?
Харди отдавна бе спрял да се учудва на прозорливостта на Фрийман. Но въпреки това…
— Как по дяволите…?
— Съвсем очевидно е за всеки истински ценител на голото женско тяло. — Фрийман посочи към чашата. — Опитай виното и ми кажи какво мислиш.
Харди се подчини.
— Много е хубаво, но ми се струва, че ми готвиш някаква епична неприятност. Имам само пет минути, ако си дошъл по работа и виното е само примамка.
Фрийман бавно и предпазливо седна на кушетката.
— Виното е безкористна почерпка от моя страна. В действителност имам новини от Дик Крол по случая Панос.
— Става ми все по-любим с всеки изминал ден.
— И на мен ми е завъртял главата. Особено след твоя принос.
— Не съм полагал специални усилия, Дейвид. Ейб и Джон Холидей свършиха работата — каза Харди.
Фрийман направи физиономия.
— Добре де, зная, че не го харесваш — продължи Харди. — Но трябва да си признаеш, че ни помага.
Думите му не отдаваха дължимото на Джон Холидей и двамата го знаеха. Холидей бе убеден, че някои от охранителите от УГП бяха участвали под прикритие, когато го бяха натопили и арестували, и бе решил да си отмъсти. През последните близо четири месеца той бе довел в кантората на Фрийман поне седем недоволни клиенти на УГП и/или жертви на корпорацията. Четирима от тях вече бяха повдигнали в съда обвинения, вариращи от измама и преднамерено нанасяне на емоционални щети до насилие и телесни повреди. Ответник по заведените дела бе, разбира се, Уейд, а също така брат му Рой, племенникът му Ник Сефия и още девет бивши и настоящи служители на УГП.
Глицки се бе сблъсквал с подобни слухове в Съдебната палата още по времето, когато работеше в „Убийства“ и още тогава бе осъзнал, че Панос е съмнителна личност, а организацията му е доста корумпирана. Така нареченото „увеличение на таксите“ на компанията през миналата година не бе нищо друго, освен зле прикрит рекет. Глицки знаеше, че няколко делови предприятия отначало се бяха отказали от услугите на охранителите на Трийсет и втори, но след като прозорците им бяха изпочупени, а стоките — откраднати, те се бяха върнали обратно в лоното на Панос. Двама души бяха нападнати, а котката пред един магазин — убита. Всички бяха подали жалби в полицейското управление, но после ги бяха оттеглили. Глицки, вече на новото си работно място, намираше за забавно да проследява тази документация и да открива потенциални ищци за своя приятел Диз. И без това не се занимаваше с нищо смислено. В крайна сметка бе дал на Харди всички имена и повечето хора се бяха присъединили към останалите ищци по делото.