Харди смяташе, че нещата се развиват доста благополучно за добрите момчета.
— Какво иска Крол? — попита той.
— Каза, че иска да поговорим още преди следващото изслушване на свидетели.
Харди вдигна рамене.
— Обясни ли му, че свидетелските показания са точно за това — всеки да има възможност да говори?
— Мисля, че да. Казах му, че можем да поговорим за всичко още този вторник, но той иска да го отложи, евентуално за началото на следващата година.
— И аз на негово място щях да искам същото. Ти какво му каза?
— Отказах, разбира се. — Фрийман почопли ухото си, зареял поглед нанякъде. Той вдигна чашата си, завъртя я и отпи от нея. — Имам усещането, че изпробва почвата за извънсъдебно споразумение.
Харди тъкмо се канеше да отпие, но не поднесе чашата към устата си, а я върна обратно на масата.
— Завели сме иск за трийсет милиона долара, Дейвид. Родни Кинг взе шест, а беше сам. Ние имаме четиринайсет ищци. Два милиона и отгоре на всеки. Какво изобщо би могъл да ни предложи Крол, за да привлече вниманието ни?
— Мисля, че той самият си задаваше този въпрос. Струва ми се, че е разговарял със застрахователната компания, която е отказала да плаща за злоумишлени деяния. Да не говорим за наказателните постановления, които ние ще докараме докъм шест или осем милиона, а те отново нямат застрахователно покритие. Ако спечелим, Панос ще фалира.
— Каквато беше и целта.
— И все още е.
— Той спомена ли сума?
— Не беше многословен.
— Но?
— Но ще ни предложи да променим иска и Панос да отговаря само за небрежност, а не за умишлено правонарушение. Тогава застрахователната компания ще е длъжна да възмезди щетите, които ние ще нанесем.
— Че защо пък да правим това? За да им помогнем да се измъкнат?
— Искаше да разговаряме за това преди изслушването на свидетели. Предполагам, че той ще предложи да хвърли вината върху общината, да ни даде точни данни за полицейското управление и за неговата престъпна небрежност по отношение на контрола на служителите в Специалните патрули, което ще налее вода в нашата мелница, а в замяна той ще получи застрахователно покритие на това, което ни бъде присъдено.
— Ама че долнопробно!
— Да. Но не е глупаво. Ако ние бяхме също толкова долнопробни, това щеше да е един много добър трик.
— Нека обаче ние да не бъдем долнопробни. Ти какво ще кажеш?
— Съгласен. Но това все пак не е лоша стратегия. И ще бъде още по-добра, ако той смята да предложи споразумение директно на нас за, да речем, по четвърт милион на всеки ищец, което прави три и половина общо, една трета от които за мен и теб, а всичко плаща застрахователна компания. Панос излиза от цялата работа, ухаещ на трендафил, а ние — с пълни джобове. Общината е самозастрахована, така че разноските й са покрити. Всички печелят.
Харди хареса схемата, но поклати глава:
— Аз обаче не мисля така. Неговите застрахователи трябва да се съгласят, само че защо да го правят?
— Може би самият Панос има парите. В брой.
— А това далеч няма да означава, че ще ухае на трендафил. Ще бъде на загуба с повече от три милиона.
— Но поне ще остане в бизнеса. Договаряме се, подписваме декларации за поверителност, той си вдига таксите и пак е на печалба.
Харди мрачно кимна:
— Толкова е красиво, че чак ми се доплаква. И всичко, което ще трябва да направим, е да променим по някоя дума тук-таме?
— Да.
— Точно както от „виновен“ до „невинен“. Една дума. — За миг Харди се почуди дали всъщност Фрийман не обмисля предложение, което Крол в действителност никога не бе изричал и което може би дори не му бе минавало през ума. — Изкушава ли те? — попита той.
Фрийман разплиска виното, навря нос в чашата, измъкна го и кимна:
— Естествено. Нямаше да представлява никаква етична дилема, ако не ме изкушаваше. Но делото е наполовина твое и аз съм длъжен да призная, че според мен това е една стабилна, прагматична и недотам незаконна стратегия. Ако не я използваме, ще ни бъде далеч по-трудно да спечелим.