След като се изясни, че намесата на Уейд е по-скоро сътрудничество, отколкото вмешателство, Солон бе почти облекчен, че му се удава възможност да обясни ситуацията. „Джорджия ААА“ бе финансирана с около 170 милиона долара направо от руската хазна под формата на диаманти, скъпоценности, сребро и най-вече злато — пет тона злато. По-голямата част от златото бе под формата на юбилейни монети от олимпиадата през 1980 година. Всичко това бе пристигнало като дипломатическа пратка за Гротни с „Луфтханза“. Тук Солон бе уредил доставката му на „Премиер Металс“ — основния дистрибутор на злато на Западното крайбрежие. „Премиер“ бяха претопили монетите и бяха открили банкова сметка на „Джорджия ААА“, чието покритие бяха златните унции, депозирани при тях.
Разполагайки с кредит от 170 милиона долара, Солон се бе поразвихрил. Въпреки че пазарната цена на четириетажната сграда, където щеше да се помещава новият му Диамантен център, бе само пет милиона, той бе платил за нея единайсет. Почти по същото време бе похарчил три милиона за разточителното си имение сред възвишенията Кенсингтън, осемстотин хиляди долара за две яхти, повече от милион за ролс-ройс и за два астън мартина и около осемнайсет милиона за реактивен самолет „Гълфстрийм“ с двойни двигатели. Имаше и други придобивки — бунгала на езерото Тахо, малка винарна в Напа, верига от бензиностанции по крайбрежието. Всичко това трябваше да подсили образа, който Солон искаше да си изгради — че е човек с неограничени средства и изключителни връзки.
Уейд пак погледна към снимката във вестника. Младият руски предприемач несъмнено имаше с какво да се гордее.
Но това нямаше да е възможно без помощта на Уейд, който му бе помогнал да си изгради своята „крыша“, чрез своите собствени бе разширил връзките му сред хора от политическия елит на града и даже на щата. И всичко бе започнало в нощта, когато той и Ник бяха пипнали пратеника с чантата с диаманти. Уейд бе задал на Солон простичкия въпрос: „Ако «Джорджия ААА» е компания за шлифоване и продажба на диаманти, защо ти е тогава да изпращаш нанякъде торба с диаманти на стойност четиринайсет милиона долара?“ Отговорът бе, че само част от диамантите, внасяни от Русия, отиват на етажа, където се намираше модерната шлифовъчна зала на „Джорджия ААА“. Повечето заминавали за дъщерен офис на компанията в Антверпен, където, прикрити с фалшиви фактури от Ангола и Заир, били продавани по ирония на съдбата, на „Де Биърс“ за пари в брой, които на свой ред били изпращани обратно в Сан Франциско или пък на Гротни в Москва.
В действителност това бе схема за пране на пари, с помощта на която диаманти от руския държавен резерв биваха пускани на международните пазари и така се превръщаха в пари. Диамантеният център на „Джорджия ААА“ в Сан Франциско с цялата си импозантна показност беше само параван, с помощта на който се узаконяваше огромен нелегален трафик на диаманти. Оказал се насред един от участъците на Уейд Панос, центърът бе паднал в лапите му.
Комисионната на Уейд през миналата година — за това, че вместо някой от хората на Солон, Ник пренасяше и охраняваше диамантите от летището до Центъра и обратно, както и за дребни силови и политически услуги — бе повече от шест милиона долара и по-голямата част Солон превеждаше директно от Антверпен на сметката на Уейд на Кайманите. Малка част идваха в Сан Франциско и Уейд ги използваше, за да поддържа собствената си „крыша“ в добро състояние. Харесваше този термин — покрив, който те пази. Хората, на които плащаш.
Оставаше обаче Ник.
Дори на новата си работа, той си представляваше проблем. Понеже бе млад, твърдоглав и склонен към насилие, от работата му като помощник-патрул не бе излязло нищо. Уейд си мислеше, че лесната работа за „Джорджия ААА“ ще свърши две неща. Първо, няма да позволява на племенника му да се забърква в неприятности, и второ, самият Уейд ще има свой вътрешен човек, при това роднина, който да защитава позициите му при Солон.
Но вече бе минала повече от година, а нито едно от очакванията му не се бе оправдало. Ник имаше прекалено много свободно време, почти никаква работа и твърде много пари. Славата му се носеше из целия град — участваше в сбивания, играеше хазарт, придаваше си важност, а това не беше добре. Когато идваше време за поредната доставка, той се появяваше в сградата на „Джорджия“ надут, издокаран и начумерен и отблъскваше всички — от ювелирите до самия Солон.
Още по-тревожен беше фактът, че Хулио Рее бе станал партньор на Ник по време на доставките. Уейд не познаваше добре Рее, но смяташе, че той е способен да застреля Ник и да открадне пратката с диаманти.