Франи също се бе понаконтила за случая — не се беше престарала, но бе облякла пола и лек пуловер с цвят на пушена сьомга. Бе вързала червената си коса на стегнат кок и се бе гримирала — имаше червило и спирала за мигли. Винсънт, четиринайсетгодишният им син, бе отишъл на мач с приятели.
Сега Харди и Франи бяха сами в кухнята в очакване на великото появяване на Бек от стаята й, където тя изчезна веднага след като си взе душ преди около половин час. Той говореше почти шепнешком, както понякога правят родителите, когато не искат децата им да ги чуят.
— Просто не ми е приятно, че всичко, което зная за младежа, с когото дъщеря ми излиза, е името му — Дарън Скот. Ако изобщо е истинското му име.
Франи го изгледа през рамо.
— Дизмъс! Разбира се, че това му е името. Само това слушам от седмици. Дарън, Дарън, Дарън.
Харди бе непоколебим:
— Това не означава, че не е измислено име. Може би и Бек е посветена в заговора и двамата се канят да избягат. Ако на мен ми трябваше измислено име, със сигурност щях да избера Дарън Скот. Наистина. Ако просто натисне клаксона от улицата, няма да я пусна.
— Ще те оставя ти да й кажеш тези неща.
— И ще го направя. Да не мислиш, че не мога.
— Какво?
Ребека изглеждаше невъобразимо пораснала в черната рокля с тънки презрамки, която бе четири пръста над коляното. Високи токчета и чорапогащник. Предната година си бе пробила ушите и сега носеше златни обици с формата на капчици, които бяха в комплект с тънка златна верижка, която Харди й бе подарил. Червената коса, досущ като косата на майка й, бе вдигната високо над врата и по скулите и по деколтето й проблясваше някакъв златист прашец.
— Какво? — попита тя отново, а по челото й мина сянка на безпокойство.
— Нищо — отвърна Франи и се приближи до нея. — Баща ти се държи глупаво. Изглеждаш прекрасно.
Тя се завъртя на пръсти в израз на майчино одобрение.
— Какво ще кажеш, татко?
Харди откри, че за миг е изгубил дар слово, после прочисти гърлото си.
— Мисля, че този твой Дарън Скот е щастливец. Надявам се, че ще се запознаем с него.
Майка и дъщеря си размениха шеговити погледи, после Ребека се впусна към баща си и го прегърна.
— Разбира се. Не бих излязла с някой, когото моят любим татко не познава. Трябва да пристигне всеки момент.
И като по сигнал, на вратата се звънна.
— Той е! — Ребека се обърна към майка си: — Добре ли изглеждам?
— Не е важно как изглеждаме… — поде Франи.
— Зная, мамо. Важното е какви сме отвътре. Но изглеждам ли добре? Наистина?
Франи се отказа от майчинските напътствия и я прегърна.
— Изглеждаш чудесно.
Междувременно Харди се бе запътил по коридора, като се опитваше да си придаде учтив и същевременно строг и вдъхващ респект вид. Той присви очи, отвори вратата и видя Ейб Глицки.
— Не и с моята дъщеря, не смей! — гласът му бе дрезгав. — Дарън!
И той захлопна вратата пред лицето на приятеля си.
Няколко секунди по-късно отново отвори вратата, като се подсмихваше на собственото си остроумие. Видя наконтен млад мъж, който стоеше на площадката пред входната врата зад Глицки и надничаше нерешително над рамото му.
— Извинете — подхвана той. Изглеждаше толкова измъчен, че сигурно щеше да го държи до края на вечерта. — Тук ли живее Ребека Харди?
— Изглеждаше свястно хлапе — каза Глицки. — Едва ли има досие в полицията.
— Това е най-успокояващото нещо, което съм чувал. Дъщеря ми излиза с някой, който дори не е бил арестуван.
Седяха на масата в дневната: Ейб пред своя чай, а Франи и Харди довършваха виното си.
— Дизмъс се подготвяше от доста време за събитието, за да не бъде прекалено суров — каза Франи. — А представи си какво щеше да е, ако му бе дошло изневиделица.
— Като се замисля, бях направо учтив. Това на входа с Ейб бе просто шега. Нямах представа, че Даръл е там.
— Дарън — поправи го Франи.
— Нали това казах.
— Просто неприятно съвпадение — каза безизразно Ейб. — Може да се случи на всеки.