— Мисля, че не съм застрелял Сам Силвърман, нито пък някого другиго.
— Абсолютно ли си сигурен?
Холидей кимна.
— Съвсем. Не бих забравил такова нещо.
— Имаш ли алиби за времето, когато е станало?
Внезапно усмивката изчезна от лицето на Холидей.
— Това започва да ми напомня за последния път, когато беше мой адвокат.
— Не се оказа чак толкова зле. Виж се сега. В затвора пиенето е забранено. Нито „Бъд Лайт“, нито каквото и да е.
— Работа ли си търсиш?
— Ей, нали ти ме потърси? Последното нещо, което бих си пожелал, е дело за убийство. И знаеш ли какво — ти също не би пожелал нещо подобно. Ако Франи не беше на работа, сега щях да обядвам с нея, вместо да се занимавам с жалката ти особа. Но тъй като ти се нуждаеше от съвет и утеха — ето ме, тук съм…
— Добре де — каза Холидей, приведе се напред в шезлонга и облегна лакти на коленете си. Беше пъхнал показалеца си в гърлото на бирената бутилка и я въртеше на малки кръгчета близо до краката си. — Та докъде бяхме стигнали?
— До алибито ти.
Холидей си придаде замислен вид.
— За коя нощ ставаше дума?
Харди се наклони напред и заговори малко остро:
— Стига си се занасял, Джон. Става дума за нощта след играта на покер, което означава четвъртък. Днес е събота. Дори ти би трябвало да си спомняш — било е преди два дни и бог знае колко питиета.
— Добре, но да си остане между нас. Имах среща. Вечеря и кино — отвърна Холидей.
Харди се облегна назад и разпери победоносно ръце.
— Най-сетне! Толкова ли беше трудно?
Лицето на Холидей обаче изразяваше безпокойство.
— Какво има? — попита Харди.
— Ами… няколко неща.
Харди изчака една минута и накрая каза:
— Да се опитвам да отгатна, или ще ми кажеш направо?
— Ще ти кажа — отвърна Холидей, извади пръста си от бутилката и отпи една глътка. — Първо, въпросната дама е омъжена, така че няма да иска да се замесва.
— Защо ли не съм изненадан? Може би няма да има друг избор. Коя е тя?
— Не мога да ти кажа. Дори на теб. Съпругът й ще… — той не довърши.
— Аха. Изобилие от добри новини. Значи съпругът й е още жив.
— О, да. Ти го познаваш.
— Познавам ли го? Как така?
— Искам да кажа, че е известен. Публична личност. Тя не може да се разкрие.
— Браво! Страхотно! Срещаш се със съпругата на известен мъж. Отдавна ли е тази връзка, ако смея да попитам? Между вас двамата имам предвид, а не между нея и съпруга й.
— Излизахме няколко месеца, но май вече всичко свърши. — Холидей вдигна рамене. — Всъщност приключи в четвъртък. Преди киното, преди вечерята, ако трябва да сме съвсем точни.
— Добре е да сме точни. Да продължим в същия дух.
Харди се изсмя дрезгаво.
— Значи в крайна сметка ти не си излизал с анонимната омъжена дама на вечеря и на кино? И следователно нямаш алиби за нощта на убийството? Това ли искаш да ми кажеш? И ако ми позволиш да вметна, можеш ли да си представиш колко много щяхме да се забавляваме с тебе, ако сега се намираше на свидетелската скамейка в съда?
— Опитвам се да ти кажа, Диз, че бях с нея поне до шест и половина. По това време Сам вече е бил мъртъв.
Харди клатеше глава, без да е много сигурен дали е на път да се отчае, или пък се забавлява. Той безспорно вярваше на Холидей — тази византийска и абсурдна история, разказана с толкова много прелюдии, бе напълно в негов стил, — но той щеше да си има сериозни недоразумения с органите на властта, ако не успееха да уточнят най-важните факти.
— Мисля, че бих пийнал нещо, Джон. Имаш ли безалкохолни коктейли. Сода? Сок от червени боровинки?
Докато Холидей ровеше зад бара, Харди внесе вътре шезлонгите и седна на едно от закованите за пода високи столчета.
— Питам само от любопитство — къде си водил на вечеря жената на тази известна личност цели два месеца, без някой да я разпознае?
Холидей впръска сода от шишето под налягане върху купчинка лед и пусна вътре лимоново резенче.
— В китайския квартал. Ние им изглеждаме еднакви. Истината ти казвам. Това е почти като да си с шапка-невидимка. — Подаде питието на Харди и добави: — Както и да е. Важното е, че Силвърман е бил мъртъв още преди да отидем да вечеряме. Прав ли съм?
— Не зная. Не разполагам с график. Разбрах от Глицки, че се е случило в края на деня, но дали е било пет или шест и половина — не зная. Няма ли да ми кажеш — поне на мен — коя е тази жена?