— Интересно.
За Макгайър това бе стара, очевидна истина и той само вдигна рамене:
— Може и така да е, но не си прави изводи за характера му от това. Той ми напомня за всичките ни познати от времето, когато бяхме студенти. Секс, наркотици, рокендрол, купони до зори. Спомняш си.
— Не колкото предполагаш. Аз не съм учил в Бъркли.
— Но си живял в шейсетте, ако не се лъжа.
— Ще те изненадам неприятно, Моуз, но аз мразех шейсетте. Единственото хубаво нещо в цялото десетилетие бяха „Бийтълс“.
— Хайде бе! Ами „Дъртълс“, „Хърманс Хърмитс“?
Харди не се въздържа и се усмихна.
— Точно това исках да кажа. Но гласувам за шейсет и осма като за най-лошата година в живота ни. Затова не оценявам като особена похвала, че Холидей ни връщал в добрите стари времена.
— Ще ти кажа още нещо, без да намесвам шейсетте. — Моузес се наведе над бара, счупеният му нос бе на петнайсетина сантиметра от лицето на зет му. Заговори тихо, но в тона му се долавяше настойчивост, дори порицание. — Той е точно като теб, когато работеше тук. Не беше такъв привърженик на правилата, преди да срещнеш Франи и да решиш, че е време да пораснеш.
Тези думи сепнаха Харди и той се замисли за самия себе си, докато Макгайър се изправи и отиде да се погрижи за другите петима клиенти в бара. Харди бавно отпи от бирата си и очите му разсеяно се насочиха към собственото му отражение в огледалото зад бара.
Осъзна, че Макгайър бе прав. Смазан от мъка и вина след загубата на детето си и последвалата раздяла с жена си, Харди бе прекарал зад същия този бар почти цяло десетилетие. Адвокат без практика, мислител без нито една мисъл в главата си, той не бе способен на много повече от това, да се събужда сутрин, а понякога и то му се струваше непосилно.
Сега имаше хубаво семейство, добра кариера и две отраснали деца; животът му бе пълен — понякога дори препълнен — със смисъл, всекидневна рутина, дреболии, взаимоотношения и отговорности. Животът на Холидей, положението му, можеше да бъде същият, а още по-важно бе, че той не бе резултат от съзнателен избор. Харди повече от всеки друг трябваше да е наясно, че Холидей живее ден за ден и очаква светлината на смисъла и надеждата да заблещука отнякъде в живота му. Дотогава щеше да търси утеха във всичко, което се изпречи на пътя му — жена, бутилка, лесни пари на масата за покер.
Макгайър се бе върнал при него. Сипа си още скоч, пусна кубче лед и разбърка с пръст.
— Та докъде бяхме стигнали?
— Дотам, че съм дърто нравоучително магаре.
— Идея на шейсетте — прословутото преосмисляне на ценностите — каза Моузес и добродушно го потупа по ръката. — Но поне още няколко години няма да можеш да се кандидатираш за поста дърто магаре.
— Тъжно е, Моуз, но сега аз вярвам в нравствените ценности.
Макгайър цъкна с език.
— Да. Както казваш, тези концепции на шейсетте — нравствените ценности са лошо нещо, дрогата не може да ти навреди, верността не е от значение — не са издържали изпитанието на времето. Но все пак си остава добрата идея за толерантност към различния начин на живот на другите.
— И „Бийтълс“ — добави Харди, — не забравяй „Бийтълс“.
— Само двама от тях са живи, ако си забелязал — отвърна Моузес.
7
Харди не успя да се свърже с Глицки, докато той не се появи без предупреждение в кабинета му късно следобед. Оказало се бе, че температурата на дъщеря му не е от зъбите. В събота сутринта тя се бе покачила до четирийсет градуса и двамата с Трея бяха прекарали почивните дни в спешното отделение. Имаше шарка.
— Трябваше да ми звъннеш — каза Харди. — И Бек я е карала. Можех да ти поставя диагнозата и по телефона.
— Следващия път, когато ни събуди с пищене в три часа сутринта, най-напред ще ти се обадя.
— Ще чакам с нетърпение.
През последните няколко часа Харди бе преглеждал техническите параметри на една, както се твърдеше в рекламата, напълно автоматична машина за миене на камиони. Един от клиентите му я бе купил за милион и половина долара. Още от първия ден се беше оказало, че машината не върши дори половината от това, което се твърдеше в брошурата. Разминаването между количеството рециклирана чиста вода, което машината можеше да обработи в действителност, и количеството, което бе гарантирано в брошурата, бе толкова голяма, че в него можеше да се удави и кит. Бе проучил цифрите достатъчно добре и си бе изяснил този факт. Делото щеше да бъде отнесено в съда след малко повече от месец. Реши да не губи времето на приятеля си.