— Всичко е наред, Сейди, спокойно.
Той я заведе до стола близо до витрината, на който бе седял допреди малко, настани я там, после се върна обратно до средната пътека, където сега стоеше Крийд.
— Ще се радваме да узнаем, че все пак някой се интересува какво се е случило тук — каза той. — Това е всичко. Някой търси ли убийците?
— Да. Инспекторите ме разпитваха в петък вечерта.
— И какво им казахте вие? Какво знаете?
— Само това, което казах и на вас. Трима. Поне един от тях бе въоръжен. Господин Панос предположи, че са отмъкнали парите, които господин Силвърман се е канел да внесе в банката. Старата кожена кесия, която би трябвало да е у него.
— Така е било. В четвъртък винаги ходеше до банката — каза Сейди.
— Кой е господин Панос? — попита Нат.
— Шефът ми — отвърна Крийд.
Сейди бе възвърнала самообладанието си и бе станала на крака.
— Той е собственик на Специалния патрул, на когото доскоро плащахме. Но миналото лято вдигнаха таксата и се наложи да се откажем от услугите им.
По лицето на Нат се изписа объркване.
— Чакай малко. Ако този Панос не отговаря вече за охраната на това място, защо е бил тук в четвъртък?
— Защото аз бях тук — каза Крийд. — Ченгетата го попитаха същото. Освен това са се познавали със Сам. — Крийд се обърна към Сейди. — Наистина беше разстроен от случилото се, госпожо. Каза на инспекторите, че ще им помогне с каквото може. Зная, че им съдейства от петък — погледна той и към Нат, — както и когато ме разпитваха.
— Откъде знаеш?
— Брат му Рой е бил с инспекторите, когато са разпитвали заподозрените.
— Значи все пак има заподозрени? — попита Сейди.
По лицето на Крийд се изписа огорчение.
— Проверяваха няколко души, които са присъствали на играта на покер. Явно някой от тях бе загубил доста пари предната нощ и имаше предположение, че се е върнал да си ги прибере. Господин Панос даде на инспекторите списък с присъстващите. Оттам започнаха.
Остро почукване по вратата ги накара да се обърнат. Тъмно и заплашително издължено лице с остри черти се мръщеше през стъклото. Крийд посегна към оръжието си. Нат обаче го спря с ръка.
— Това е синът ми — каза той.
— Какво правиш тук, татко?
Страховитият чернокож зае доста пространство в и без това претъпкания магазин. Обърна се рязко към Крийд и вдигна значката си:
— Аз съм Глицки, от полицейското управление на Сан Франциско. А вие кой сте?
— Помощник-патрул Мат Крийд, сър.
Но Глицки вече се бе извърнал на другата страна.
— Нат, нямаш работа тук.
Старият мъж остана невъзмутим.
— Сейди искаше… — започна той, после се поправи: — Ние решихме, че ще е добре да опишем стоките. Никой не й се е обаждал, тя има ключ, така че решихме да влезем и да видим какво са взели. Да открием поне нещо, Ейбрахам, тъй като никой няма желание да разговаря с нас.
— Разбрах това от съобщението ти — каза Глицки и се огледа наоколо, клатейки глава с отвращение.
Той отиде до входа към задната стаичка, хвърли поглед към тъмното кафеникаво петно на пода, после — към витрината с бижута. След това се върна при баща си.
— Казах ти, че ще говоря с Джърсън веднага щом мога, татко, и че ще се опитам да разбера нещо. Той не се появи днес. — Въздъхна дълбоко и се обърна към Сейди: — Госпожо Силвърман, зная, че е много трудно да чакаш да научиш нещо и в същото време да се бориш със скръбта си. Искрено ви съчувствам, но щеше да е по-добре, ако баща ми не беше тук в този момент. Нат ще ви каже, че съм работил за отдел „Убийства“ цели шестнайсет години, дори бях шеф на отдела, така че, повярвайте ми, зная как стоят нещата. Когато полицаите се доберат до нещо, те ще ви съобщят. Наистина не мога да позволя на баща си да се замесва в това дело по какъвто и да било начин.
Когато Крийд разбра, че се намира в една и съща стая с легендарния лейтенант Глицки, бившия шеф на „Убийства“, той реши, че дори и това да позабави нощната му обиколка, трябва да поговори с него, след като баща му и госпожа Силвърман си тръгнат. Дори един на пръв поглед повърхностен контакт с човек от ранга и с опита на Глицки можеше впоследствие да му донесе някоя препоръка или друга подобна облага. Можеше също да успее да получи някакъв полезен съвет как да се обърне към Ръсел и Кунео и да оправи нещата с вероятно прибързаното разпознаване на Клинт Тери от негова страна.