— Какво има?
Крийд въздъхна дълбоко и тежко. Внезапно доби вид на човек, който се срамува от себе си.
— Ами май се престарах в желанието си да бъде полезен.
— Да се опитваш да бъдеш полезен е нещо хубаво, синко. Какъв е проблемът?
— Може би съм подвел вашите хора — каза Крийд и сви рамене.
Глицки бе чувал достатъчно признания в живота си и веднага разбра, че момчето има нужда да поговори с някого. Той се облегна на един пътен знак, скръсти ръце, погледна Крийд в очите и зачака.
— Казах им — на инспекторите — че човекът, който стреля по мен, ми се е сторил много едър. На следващия ден дойдоха и ми казаха, че ще прослушат онзи големия, дето работи наблизо, бармана на „Ноев ковчег“. Питаха ме дали го познавам. Дали мисля, че може да е бил той. И аз започвам да мисля, какво мисля и аз не знам, може би просто исках да им се издигна в очите. И оставих у тях впечатлението, че наистина може да е бил той. Имам предвид… казах им, че може да е той и че има две приятелчета, с които се мъкне… — тук потокът от думи прекъсна.
— А сега си размислил и ти се струва, че не е така?
Крийд тъжно поклати глава.
— Не зная. Минах оттам тази вечер — имам предвид през „Ноев ковчег“ — и той работеше на бара. Може и той да е бил, предполагам, но когато разговарях с инспекторите, звучах прекалено убедено. Сигурно съм оставил у тях впечатлението, че бих могъл категорично да го разпозная.
— Ами обади им се тогава и им кажи — отвърна Глицки.
— Просто така?
— Да. Сега те вероятно проверяват поне половин дузина версии. Ще се радват, ако им го кажеш сега, отколкото когато вече е станало късно. Повярвай ми, те дори ще ти бъдат благодарни.
— И ще ме вземат за пълен идиот.
Този път Глицки наистина се усмихна.
— Вероятно, но бързо ще забравят за случилото се, ако следващия път не се държиш като идиот. Любопитен съм обаче как така са стигнали до този едрия толкова бързо? Трябва да е имало и нещо друго.
— Да. Имаше. „Ноев ковчег“. Връзваше се.
— Кое се връзваше?
— Джон Холидей — собственикът на заведението. Бил е един от играчите на покер у Силвърман, знаете ли за покера? Всяка сряда. Както и да е, Холидей е бил там предната нощ и е изгубил много пари. Господин Панос знаеше това и го каза на инспекторите, а те отидоха в „Ноев ковчег“ да си поговорят с него — с Холидей. Но тъй като той не е бил там, те са спипали Клинт. Едрия. Бармана. И след това, разбира се, дойдоха пак при мен.
— Говори с инспекторите — каза Глицки, — може би разполагат и с нещо друго, което уличава тези двамата.
— Просто не искам да си губят времето заради това, което им наговорих. А също искам да ви кажа…
— Какво?
— Тези тримата. Холидей, Клинт и Ранди Уилс. Мисля, че са безобидни. Не искам да ги вкарвам в беля, ако нямат нищо общо с убийството.
Глицки дъвчеше вътрешната страна на бузата си и трескаво мислеше.
— Не бих се тревожил за това. Ако са го направили те, все ще изскочи някаква улика. И ще ги задържат заради това. Няма да разчитат само на твоите показания, сигурен съм. Междувременно те бавя, а и жена ми ме чака — каза Глицки и посочи с пръст към Крийд. — А ти се обади на инспекторите.
Четирийсет и пет минути по-късно Крийд обикаляше района на юг от улица „Маркет“. Забеляза Рой Панос, който очевидно бе в почивка и седеше в едно сепаре в кафенето на Кар. И той като Крийд бе дежурен тази вечер и носеше униформа. Рой разговаряше оживено с двама души и след като влезе, Крийд позна единия от тях, който седеше извърнат настрани от него — Ник Сефия. Ник определено не му бе любимец. Бяха работили заедно на няколко пъти преди той да се премести в Диамантения център. Затова Крийд се поколеба дали да не се обърне и да излезе, но Рой вече го бе забелязал, махна му да се присъедини към тях и вече се отместваше към стената, за да му направи място.
— Здрасти, Мати.
Крийд мразеше това умалително и бе направил грешката да го спомене пред Рой. Това завинаги го бе обрекло да се обръщат към него с „Мати“, „Малък Мати“ или „Матарони“. При все това обаче Рой бе много сърдечен и добре приеман от всички човек, а тази вечер бе по-приветлив от всякога. Крийд дори си помисли, че може би е пийнал. Или пък бе нервен.
— Тъкмо разправях на момчетата — Ник и Хулио. Познаваш ли Хулио? Не? Хулио Рее — Мат Крийд.
Крийд протегна ръка и се здрависа с един много добре облечен, гладко избръснат, бдителен и намръщен мъж, латиноамериканец на вид. Почти половината от едното му ухо липсваше.