— Радвам се — каза той, сякаш не си струваше труда да добавя „да се запознаем“.
Крийд усети, че този човек излъчва някаква заплаха, едва сдържана енергия, може би вземаше наркотици. Почуди се дали Ник, който сега се занимаваше с пренасянето на диаманти, не се е сдобил със собствен бодигард. Когато Рее се бе навел да се здрависа с него, сакото му се бе разтворило и Крийд бе забелязал ремъка на кобур и дръжката на автоматичен пистолет.
Всички тези впечатления пробягаха през ума на Крийд за по-малко от секунда. Рой веднага се погрижи разговорът да потръгне.
— Тъкмо разказвах на момчетата за тебе. Искам да кажа, че върша това от колко… петнайсет години и какво? Светваш с фенерчето, не виждаш нищо, отиваш на другия прозорец и правиш същото. А ето ти го Мати, работи от няма и година, завива иззад ъгъла и — Бам! Бам! — изстрелват няколко куршума по него. Лошите бягат, той ги преследва — все едно е в Дивия запад. Страхотен екшън.
— Можем да се разменим, стига да пожелаеш. Започнах тая работа заради фенерчетата — отвърна Крийд.
— Искаш да кажеш, че не ти харесва да стрелят по теб? — попита Сефия. — Аз обожавам, кълна се. Страхотно ме възбужда.
— Има ли изобщо нещо, което не те възбужда, Ник? — попита Рее.
— Не се сещам — каза Сефия след известен размисъл.
Рее заговори Крийд:
— Рой каза, че си посочил онези копелета от „Ноев ковчег“ — рече той.
Думите му прозвучаха по-скоро като предизвикателство, отколкото като въпрос, но пък и думите „радвам се“ бяха прозвучали по същия начин.
— „Посочил“ е малко пресилено — отвърна Крийд.
— Скромничи — намеси се Рой. — Прати ги по дяволите и тримата — Холидей, Тери и сладкото му гадже, как му бе името?
— Ранди Уилс — каза Рее, без да се замисли. В главата си имаше цял списък. От него можеше да излезе добър счетоводител.
— Уилс, Тери, Холидей, всичките — изреди отново имената им Рой. — Това хлапе тук не само е участвало в престрелка, ами и разреши случай на убийство още преди да изтече и първата му година като патрул.
— Не е точно така.
Но Рой сякаш не го чу.
— Истина е, Матуш! След като ги разпозна предната вечер, ще окошарят тези тримата за доста дълго време.
— Да, ама…
— Не изглеждаш много щастлив от това — каза Рее. Той се наведе над масата и го погледна със стъклените си котешки очи. На устните му бе застинала усмивка.
Крийд почувства как една струйка пот започна да се стича по врата му.
— Проблемът е, че може би не са били те.
Рой изръмжа ухилено:
— Какви ги приказваш? Разбира се, че са били те. Нали самият ти си ги видял? Как може да не са били те?
Но веднъж започнал, Крийд бързо изрече:
— Исках да поприказвам с теб за това. Познаваш ли лейтенант Глицки?
Рой кимна.
— Разбира се. Беше шеф на „Убийства“. Какво за него?
— Баща му е бил приятел на Силвърман и двамата бяха в магазина тази вечер.
— Кой бил там? — попита Рее.
— Глицки и баща му. И жената на Силвърман. В магазина му.
— И какво правеха там? — попита Сефия, чието лице внезапно се бе наляло с кръв.
— Всъщност нищо особено. Така и не можаха да започнат. Искаха да правят опис, но едва бяха започнали, когато се появи Глицки и ги разкара оттам.
— Аха, ясно — каза Рой, сякаш бе доволен от отговора на Крийд. — Значи Глицки работи по случая? Че как така?
— Не. Мисля, че беше там заради баща си. Когато излязохме отвън, аз го попитах какво да направя, ако не съм съвсем сигурен в това, което казах на инспекторите.
— И какво те посъветва той?
Крийд сви рамене:
— Да им кажа. Не било голяма работа. Щели да се радват.
— Чакай, чакай, не и ако… — понечи да се намеси Сефия, но Рой вдигна ръка категорично. Погледна към двамата мъже от другата страна на масата и рече: — Съвсем правилно! — После добави с по-мек тон: — Съвсем правилно. — Той се усмихна предупредително на Ник и Рее да си траят. — Едва ли биха искали да си губят времето в преследване на невинни хора. — После се обърна към Крийд: — Но този път си сигурен, нали така? Защото предната вечер звучеше много убедено.
Крийд поклати глава с нещастен вид.
— Не зная дали съм сигурен. Предполагам, че е възможно да са били и те. Просто не искам инспекторите да се заблудят, че съм напълно уверен, и да се водят от това в разследването — каза той и застърга с нокът по плота на масата.